Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 2
Софи Кинсела
Настоящият баланс по сметката Ви показва задължение от 3794.56 лири стерлинги.
Бъдете така любезна да се обадите по телефона на асистентката ми Ерика Парнъл, за да си насрочите среща за уреждането на този въпрос.
----------------------------------------------------------------------------
----------------------------------------------------------------------------
Скъпа миз Блумууд,
Съжалявам, че сте си счупили крака.
Когато се възстановите, бъдете така любезна да звъннете на асистентката ми Ерика Парнъл и да си насрочите среща, на която да обсъдим Вашите належащи нужди във връзка с надхвърлянето на лимита на безлихвения ви кредит.
----------------------------------------------------------------------------
----------------------------------------------------------------------------
Скъпа миз Блумууд,
Съжалявам, че страдате от възпаление на жлезите.
Когато се възстановите, бъдете така любезна да звъннете на асистентката ми Ерика Парнъл и да си насрочите среща, на която да обсъдим Вашето положение.
----------------------------------------------------------------------------
Едно
Добре де! Спокойно!! Само без паника!!! Та това е просто една нищо и никаква сметка по кредитната ми карта от „Виза“. Късче хартия, няколко цифри. Така де, какво пък чак толкова страшно има в някакви си цифрички, нали?
Зяпам през прозореца на офиса минаващия по Оксфорд Стрийт автобус и се опитвам да се навия да отворя белия плик, оставен на отрупаното ми с какво ли не бюро. „Ами да, просто късче хартия“, повтарям си сигурно за хиляден път. Пък и аз не съм глупачка, нали така? Съвсем точно си знам на каква сума ще е сметката ми по „Виза“.
Добре де, приблизително. Така де… най-общо казано.
Хм… двеста лири стерлинги. Може би триста. Да, съвсем точно, вероятно триста. Най-много триста и петдесет.
Притварям уж небрежно очи и започвам трескаво да пресмятам на ум. Онзи костюм от „Джигсоу“. Плюс вечерята със Сузи в „Куалино“. Плюс онази изключително красива пътечка на червени и жълти райета. Като се замисля обаче, май само пътечката беше двеста лири. Но пък определено си струва парите — абсолютно всеки се прехласва по нея. Така де, Сузи поне се прехласва.
Колкото до костюма от „Джигсоу“, него го купих при разпродажба — с цели 30% отстъпка. Така че в случая всъщност става дума не за харчене, а за СПЕСТЯВАНЕ на пари!
Отварям очи и протягам ръка към плика със сметката. В мига, в който пръстите ми докосват хартията, се сещам за новите си контактни лещи. Деветдесет и пет лири. Доста пара. Но пък, от друга страна, наложително беше да си ги купя, нали? Иначе какво — да ходя и да виждам всичко като в мъгла, така ли?
