Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 20

Сузи повишава глас развълнувано. Страшно й се иска да узнае какво е станало. Но аз пък не съм сигурна искам ли да й кажа. За момент обмислям дали да не запазя дискретност. После обаче си казвам: „Какво пък толкова? Майната му!“

— Да, не съм спала с него — отговарям и добавям: — В това е проблемът.

— Какво имаш предвид? — пита Сузи и наострила уши се привежда към мен. — Какво искаш да кажеш, Беки?

Поемам си дълбоко дъх, обръщам глава и я поглеждам в лицето:

— Той не искаше.

— Не те е желаел, така ли?

— Не, не е това. Той… — Стисвам очи, все още и аз самата не мога да го повярвам. — Той смята, че не е редно да се прави секс преди брака.

— Какво?!? Майтапиш се!

Отварям очи и виждам Сузи да ме гледа ужасено — сякаш току-що е чула най-отвратителното богохулство, познато на човешкия род.

— Майтапиш се, Беки! — умолително повтаря Сузи.

— Не, не се майтапя — казвам и успявам да пусна една унила усмивка. — Всъщност, получи се крайно неудобно. Аз един вид… го награбих… и той трябваше да се отбранява от мен.

Изпълващият ме със срам и неудобство спомен, който бях успявала успешно да потискам, започна отново да се съживява в паметта ми. Бях се запознала с Джеймс на един купон преди няколко седмици и въпросното срамно събитие се случи на решаващата ни трета среща. Отидохме на ресторант и вечерята мина наистина много приятно, като той настоя да плати цялата сметка. После отидохме в неговия апартамент и по едно време започнахме да се целуваме на дивана.

Е, какво БИ ТРЯБВАЛО да си помисля? Харесвахме се, беше ни приятно заедно, бяхме насаме — и, дайте да се разберем, ако умът му казваше „не“, тялото му буквално крещеше „да, да, да“. И тъй като аз съм едно съвсем нормално, модерно момиче, протегнах ръка към ципа на панталона му и започнах да го смъквам надолу. Когато той хвана ръката ми и я отдръпна, си помислих, че ми играе игрички, така че се заех още по-ентусиазирано с ципа му.

Като се позамисля сега, тогава май ми отне доста повече време, отколкото би трябвало, за да стопля, че той изобщо не ми се прави на интересен. Истината е, че му се наложи да ме цапне доста силно през лицето, за да ме отблъсне от себе си — а после се скъса да ми се извинява за станалото.

Сузи ме зяпа невярващо. После изведнъж избухва в див кикот.

— Трябвало е да те цапне, за да го оставиш, така ли? Ах, ти, мъже-мелачко!

— Стига де! — протестирам вяло. — Той се държа много мило. Пита ме дали съм готова да го чакам.

— И ти му каза „как ли пък не“, а?

— Нещо такова — смутолевям, като отмествам поглед встрани. Всъщност, спомням си, че разгорещена и увлечена от настроението си на момента, дори му отправих нещо като предизвикателство. „Сега може и да ми се съпротивяваш, Джеймс — помня, че му казах с нисък, дрезгав глас, гледайки го със секси поглед, поне така се надявах тогава, — но само след седмица ще ми потропаш на вратата.“

Е, вече беше минало повече от седмица, а от него нямаше ни вест, ни кост. Което, като се позамисли човек, е доста смазващо за самочувствието.

— Но това е смешно! — възкликва Сузи. — Ами ако след брака се окаже, че между двамата няма сексуална съвместимост?