Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 19

Но по време на онова пътуване двете с нея си прекарвахме страхотно, като се наливахме с вино и клюкарехме до посред нощите, а и в Лондон продължихме да се виждаме. После, когато Джулия изведнъж излезе от релси и забягна с професора, при когото правеше докторската си дисертация (не напразно казват, че тихите води са най-опасни), Сузи предложи да се пренеса при нея. Знам си, че наемът, който ми взима, е безбожно нисък за този квартал и за това жилище, но така и никога не настоях да си плащам според пазарните цени, защото просто не мога да си го позволя. Като ги гледам как вървят свободните наеми, с тази моя заплата аз съм по-скоро за Илифант и Кастъл, отколкото за Фулхам. Как изобщо е възможно нормални хора да си позволяват да живеят под наем в такива невъобразимо скъпи квартали като нашия? Умът ми не го побира.

— Беки, Беки, отвори го! — умолява ме Сузи. — Хайде де, дай да го видя!

Тя подскача от нетърпение и рови с дългите си пръсти навътре в торбичката. Измъквам я от ръцете й, преди да успее да я разкъса. Тази торбичка ще се озове на закачалката на вратата на стаята ми, при другите престижни торбички — всеки път, когато искам да впечатля някого, излизам с някоя от тях, като я ползвам така небрежно, сякаш не представлява никаква ценност за мен. (Слава Богу, че престижните бутици не използват торбички с надписи „Разпродажба“. МРАЗЯ магазините, които го правят. Защото какъв му е смисълът да имаш престижна торбичка, когато наяряковърху нея е отпечатано „Разпродажба“? Все едно, че пише „Дребнава беднячка“.)

Много бавно и внимателно изваждам тъмнозелената кутия от торбичката, махам капака и нежно отгръщам тънката хартия. После, почти благоговейно, вдигам и разгръщам шала. Колко е красив само! Тук ми изглежда дори още по-красив, отколкото в магазина. Замятам го около врата си и се ухилвам глупаво на Сузи.

— О, Беки! — прошепва тя задавено. — Страхотен е!

За момент и двете оставаме прехласнато смълчани. Общуваме си с една висша сила: Бога на пазаруването.

После обаче Сузи не се удържа и разваля всичко.

— Можеш да си го сложиш, като излизаш с Джеймс тази събота — отбелязва тя.

— Не става — отсичам почти грубо и си свалям шала. — Няма да излизам с него.

— Как така?

— Изобщо вече няма да излизам с него — отговаряш и се опитвам да свия нехайно рамене.

— Наистина ли? — ококорва очи Сузи. — Защо? Какво стана? Нищо не си ми казала!

— Знам — отмествам поглед от очите й, изпълнени е жадно любопитство. — Малко е… странно.

— Заряза ли го? Та ти дори не си спала с него!