Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 197

По лицето на Люк пробягва сянка на усмивка и той тържествено се ръкува с мен. Отдръпва ми стол да седна и учтиво наблюдава как оставям лаптопа върху покривката на масата, готов за употреба.

— Внушителна машинка — отбелязва Люк. — Много… високотехнологична.

— Да — отвръщам и му отправям кратка, хладно делова усмивка. — Често го ползвам, за да си водя бележки по време на делови срещи.

— Аха — кимва Люк. — Явно си много организиран човек.

Очевидно ме чака да включа лаптопа, така че натискам бутона, който ми е показала Сузи — при което, според нея, екранът би трябвало да светне и тъй нататък. Обаче нищо не светва.

Небрежно натискам повторно бутона — пак нищо. Доста силно го удрям трети път — като се преструвам, че пръстът ми се е подхлъзнал — и ПАК нищо. Мамка му, ама че неудобно се получава! Що ли изобщо я слушам Сузи?!

— Някакъв проблем ли има? — пита Люк.

— Не! — отвръщам на секундата и рязко затварям капака на лаптопа. — Само че… размислих и реших да не го използвам точно сега. — Бръквам в чантата си и изваждам големия си журналистически бележник. — Реших, че ще е по-добре да си нахвърлям бележките на ръка.

— Прекрасна идея — кимва Люк одобрително. — Би ли желала чаша шампанско?

— О! — възкликвам изненадано. — Ами… може.

— Чудесно — казва Люк. — Надявах се, че ще приемеш.

Вдига поглед и до масата ни сякаш от небитието се материализира келнер с бутилка шампанско в ръка. Адски скъпо, при това — „Крюг“.

Няма обаче да се усмихвам, нито да показвам задоволство, изобщо нищо. През цялото време ще бъда хладно сдържана и делова. Всъщност, ще изпия само една чаша шампанско, след което ще мина твърдо на минерална вода. За да мога да мисля ясно и делово, нали така?

Докато келнерът сипва шампанско в издължената кристална чаша пред мен, аз записвам в бележника си: „Работна среща между Ребека Блумууд и Люк Брандън.“ Един миг гледам преценяващо написаното, после го подчертавам два пъти. Сега е добре. Така изглежда съвсем делово.

— Ами… — казвам, като вдигам поглед от бележника си, а също и чашата си за наздравица — …за бизнеса.

— За бизнеса — отвръща като ехо Люк, след което се усмихва криво и добавя: — За малкото бизнес, който ми остана.

— В какъв смисъл малко? — зяпвам го озадачено. И в следващия миг ми светва: — Искаш да кажеш, че… след това, което каза в „Сутрешно кафе“… Неприятности ли имаш?

Той кимва мрачно. Усещам прилив на симпатия към него.

Така де, Сузи е права… Люк е адски арогантен. Но пък, от друга страна, смятам, че постъпи адски смело, като оповести на всеослушание какво мисли за „Флагстаф Лайф“. И сега, ако в резултат на тора бъде разорен… просто НЕ Е ЧЕСТНО!

— Разорен ли си? — питам тихичко и съчувствено.

Люк се разсмива.

— Е, не чак разорен. Но днес следобед се наложи да даваме куп обяснения пред другите ни клиенти — казва и добавя с гримаса: — Да ти кажа, да обидиш един от най-големите си клиенти на живо по телевизията не е сред най-нормалните практики на връзките с обществеността.