Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 17

— Не ви вярвам, сигурно е важно — отвръща ми той мило.

О, чувствам се направо ужасно! Хвърлям поглед през прозореца и виждам, че влизаме на моята спирка. Слава Богу!

— Късмет! — казвам и се изправям припряно. — Надявам се да стигнете навреме.

Вървя по тротоара към бутика на „Дени енд Джордж“ и чувствам, че лицето ми гори от срам. Дали пък не трябваше да извадя моите сто и двадесет стерлинги и да ги дам на онзи мъж като подарък за бебето, вместо да купувам някакъв си шал? Защото, като се позамисли човек, кое е по-важното на този свят? Дрехите — или чудото на зараждащия се нов живот?

Докато размислям на тази тема, имам приятното усещане за философска вглъбеност. Всъщност, толкова съм се вглъбила, че за малко да подмина ъгъла, на който трябва да свия към бутика. Изтръгвам се от дълбокомисления си унес точно навреме, свивам в пресечката и… сърцето ми прескача стреснато и замира. Срещу мен върви момиче с тъмнозелена фирмена торбичка от „Дени енд Джордж“ в ръка. В един миг всичките дълбоки философии се изпаряват от ума ми.

Боже Господи!

Ами ако е купила моя шал?

Ами ако е отишла специално за него, попитала е защо не го вижда и онази уж мила продавачка й го е дала, като си е мислила, че няма да се върна до края на работното им време?

Обзема ме паника, сърцето ми забива лудешки, хуквам по улицата към бутика. Когато стигам до вратата и бутвам да я отворя, едва дишам от страх. Ами ако шалът ми е вече продаден? Какво ще правя тогава?

Но русокосата продавачка ме посреща с усмивка, когато влизам.

— Здравейте — казва ми тя. — Вашият шал ви чака.

— О, благодаря — простенвам с облекчение и се подпирам на щанда, за да не падна.

Чувствам се така, сякаш съм финиширала след олимпийско надбягване. Всъщност, мисля, че пазаруването трябва да бъде смятано за дейност, особено силно натоварваща сърдечносъдовата система. Сърцето ми бие най-учестено, когато видя надпис „50% намаление“.

Отброявам парите, които са в банкноти от по пет и по десет лири, и чак се разтрепервам от нетърпеливо очакване. Русокосата продавачка най-сетне изважда тъмнозелената кутия с МОЯ шал изпод щанда, внимателно я пъхва в също тъмнозелената гланцова фирмена торбичка и ми я подава за тъмнозелените въжени дръжчици. Чак ми се иска да затворя в благоговение очи, толкова прекрасно е усещането, което ме обзема.

Ах, този благословен момент. Мигът, когато пръстите се обвиват нежно и здраво около дръжките на натежалата фирмена торбичка — и всички прекрасни неща в нея стават твои! На какво напомня това усещане ли? То е все едно дни наред да гладуваш, после изведнъж да усетиш в устата си първия залък от намазаната обилно с масло препечена фйлия. То е като да се събудиш сутрин и изведнъж да осъзнаеш, че е неделя. То е като най-върховният момент от секса. В ума ти няма абсолютно нищо друго. Чиста, всепоглъщаща, егоистична наслада.

Излизам бавно от бутика, все още замаяна от удоволствието на осъществената мечта. Имам си шал от „Дени енд Джордж“! Имам си шал от „Дени енд Джордж“! Имам си…

— Ребека — прекъсва мислите ми един мъжки глас.