Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 187

— Знам, че е така — съгласява се Фран с треперещ гласец. — Знам, че си права. Ама не е никак лесно.

— Знам, че не е лесно — казвам съчувствено. — Много добре знам колко е трудно. Но трябва да устоиш, Фран!

— Ребека — казва Ема, — смяташ ли, че това е често срещан проблем?

— Боя се, че да — отговарям, като обръщам глава към нея. — Тъжното е, че мнозина хора не съумяват да поставят на първо място финансовата си сигурност.

— О, не — казва Ема и клати съжалително глава. — Това не е никак добре.

— Но никога не е късно да бъде поправено — продължавам аз. — Ако хората съзнателно се противопоставят на проблема си и поемат отговорност за постъпките си, целият им живот ще се промени за добро.

Провя широк уверен жест с ръка, при което погледът ми обхваща цялото студио. И…

О, Боже, той е!

Не, не халюцинирам.

Наистина е той. Застанал е в дъното на студиото, на гърдите му има бадж — от тези, дето охраната ги издава на посетителите, и пие нещо от пластмасова чашка… и сякаш е неделима част от това място. Дерек Смийт е в студиото на „Сутрешно кафе“, само на десетина метра от мен.

Дерек Смийт от Ендуич Банк.

Но това… това е невъзможно.

Да, ама ето че е възможно. Там наистина Стои Дерек Смийт. Не разбирам. Какво прави той тук?

О, Боже, сега пък отправя поглед право към мен.

Сърцето ми се разбива тревожно, преглъщам тежко, опитвайки се да запазя самообладание.

— Ребека? — чувам гласа на Ема.

Правя усилие да насоча вниманието си отново към шоуто. Но дори не си спомням за какво всъщност говорим.

— Значи ти смяташ, че Фран би трябвало да отиде да поговори с банковия си мениджър, така ли? — подтиква ме Ема.

— Ъъъ… ами… точно така — изломотвам и бузите ми изведнъж пламват.

О, Боже, какво да правя? Той гледа право в мен. Не мога да избягам.

— И ти си убедена — подема наново Ема, — че ако Фран престане да крие като щраус глава в пясъка, а подходи открито към проблема, ще може да сложи в ред живота си, така ли?

— Точно така — отвръщам като робот и се насилвам да се усмихна ведро на Ема.

Усещам обаче как цялата щастлива увереност в душата ми се изпарява. Дерек Смийт е тук. Няма как да го изтрия от съзнанието си. Не мога да забравя за него.

И сега вече всички части от моя живот, които така старателно бях погребала в най-отдалеченото кътче на ума си, започват отново да си пробиват път към повърхността. Не искам да си спомням никоя от тях… Но нямам избор. Ето ги, идват, промъкват се в съзнанието ми, една частица ужасяваща реалност, следвана от втора, трета…

— Е, нека се надяваме — казва Рори, — че Фран ще възприеме съвета на Ребека, който действително е много добър.

СКАРВАНЕТО МИ СЪС СУЗИ. КАТАСТРОФАЛНАТА МИ СРЕЩА С ТАРКУИН. По гръбнака ми започват да пробягват отвратителни ледени тръпки.

— А ето и следващия ни телефонен събеседник — казва Ема. — И това е Джон от Лютън. Джон?

— Здравей, Ребека — долита до мен гласът по линията. — Работата е там, че на мен още като малък са ми направили застраховка и са ми издали застрахователна полица. Аз обаче съм изгубил всички документи. Но пък сега ми се ще да прибера насъбраната сума, нали разбираш?