Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 181

— Става — отвръща предпазливо Рори.

— Обожавам „Никол Фари“! — възкликва Ема и определено живва. — Имат прекрасни плетени тоалети.

— Точно така — потвърждавам аз. — Представете си сега, че съм се наредила на опашката пред касата, мисля си за разни свои си работи и си чакам реда, за да платя палтото. И точно тогава към мен приближава една от продавачките и ми казва: „Защо вместо това палто не вземете ей онова там? То е от много по-добро качество, пък и към него ще ви подарим флакон с парфюм.“ Тъй като нямам никаква причина да не се доверя на преценката на продавачката, решавам да последвам съвета й и купувам другото палто.

— Добре — кимва Рори. — Дотук всичко е ясно.

— Когато обаче се прибирам вкъщи — продължавам бавно, — откривам, че палтото, което съм купила, нито е на „Никол Фари“, нито е и истински кашмир. Връщам се в бутика, но там отказват да ми възстановят разликата в цените.

— Измамили са те, за да те ограбят! — възкликва Рори така, сякаш току-що е открил Америка.

— Именно — потвърждавам аз. — Измамили са ме, за да ме ограбят. Точно по същия начин са били измамени и ограбени хиляди клиенти на „Флагстаф Лайф“. Убедили са ги да се откажат от първоначалния си избор на инвестиционен фонд и са ги подмамили да се прехвърлят към друг, при което обаче хората се прекарват с двадесет хиляди лири стерлинги. — Правя кратка пауза, като се опитвам да си подредя мислите. — Възможно е „Флагстаф Лайф“ да не са нарушили закона. Възможно е да не са погазили и разните му там браншови разпоредби. Но на този свят има едно нещо, което се нарича справедливост. А с постъпката си те не само са погазили, но и тотално са премазали именно тази справедливост. Техните инвеститори са заслужавали да получат въпросния паричен бонус. Те са били лоялни, дългогодишни клиенти на компанията и са заслужавали да го получат. И ако ти си почтен човек, Люк Брандън, ЗНАЕШ, че са го заслужавали.

Привършвам словесното си излияние задъхана, като отправям поглед към Люк. Виждам, че ме гледа с непроницаем израз на лицето и стомахът ми неволно се свива нервно. Преглъщам тежко и се опитвам да отклоня очите си от неговите… напразно. Не знам защо, но изобщо не мога да помръдна главата си. Все едно, че очите ни са залепени.

— Люк? — обажда се Ема. — Твоят отговор на казаното от Ребека?

Люк мълчаливо продължава да ме гледа право в очите. Аз също не откъсвам поглед от неговия, с разтуптяно като на зайче сърце.

— Люк? — вече по-нетърпеливо повтаря Ема. — Имаш ли какво да отговориш на…

— Да — отговаря Люк. — Да, имам. Ребека… — Той свежда очи, поклаща глава и сякаш се усмихва на себе си, а после отново приковава поглед в моя и казва: — Имаш право, Ребека.

В студиото изведнъж се възцарява гробна тишина. Отварям уста да отговоря, но от нея не излиза нито звук. С крайчеца на окото си виждам Рори и Ема да се споглеждат озадачено.

— Извинявай, Люк, но… — обажда се най-сетне Ема. — Искаш да кажеш, че…

— Права е — казва Люк, свивайки леко рамене. — Ребека е абсолютно права. — Взема оставената пред него чаша вода, обляга се назад на дивана и отпива голяма глътка, а после казва: — Моето лично мнение е, че тези инвеститори са заслужавали паричния бонус. Искрено съжалявам, че не са го получили.