Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 170

— Зареден с напрежение професионален дебат ли? — повтарям като ехо, като се опитвам да не издам обзелия ме ужас.

— Абсолютно! — възкликва Зелда. — Ще ни се да проведем една наистина разгорещена дискусия! Остра размяна на лични мнения, повишен тон… и тъй нататък.

Размяна на лични мнения ли? Ами че аз нямам никакви лични мнения!!

— Не възразяваш, предполагам? — пита Зелда и леко смръщва вежди към мен. — Изглеждаш ми малко…

— О, няма проблем! — пресилено лъчезарно и се усмихвам аз. — С нетърпение чакам да започнем! Зареден с напрежение професионален дебат! Върхът! — Покашлям се лекичко изпитам: — А с кого… с кого ще го водя този дебат?

— С представител на „Флагстаф Лайф“! — триумфално оповестява Зелда. — Очи в очи с врага! Ще стане страхотно предаване!

— Зелда — долита глас откъм коридора. — Бела е на телефона!

— О, за Бога! — възкликва Зелда и скача на крака. — След секунда се връщам, Ребека.

— Чудесно — успявам да изцедя от свитото си гърло. — Ще се видим след малко.

— И така… — подема Кло ентусиазирано, — дай да ти сложа червилото, докато я няма.

Взема дълга четчица и започва да нанася течното червило по устните ми, а аз се гледам в огледалото, опитвайки се да запазя самообладание. Само без паника!! Сърцето ми обаче бие до пръсване, а гърлото ми е така свито от ужас, че не мога да преглъщам. Никога досега, през целия ми живот, не съм била толкова уплашена.

Няма начин да водя зареден с напрежение професионален дебат! Не мога да го направя и това си е! Нямам никакви лични мнения. Не разполагам с никакви факти. Абсолютно нищо не знам…

О, Боже, ЗАЩО изобщо реших, че искам да се явявам по телевизията?!

— Ребека, би ли престанала да си мърдаш устните? — пита Кло, като смръщва вежди озадачено. — Започнаха да треперят.

— Извинявай — прошепвам, сякаш хипнотизирана от отражението си в огледалото.

Права е. Цялата треперя. О, Боже, кофти работа! На всяка цена трябва да се успокоя. Мисли позитивно, Ребека! В стил Дзен! За нещо ведро и щастливо!

За да разсея мрачните си мисли, откъсвам очи от собственото си отражение на смразен от ужас заек и обхващам с поглед в огледалото какво става зад гърба ми. Виждам Зелда да стои в коридора и да говори по телефона с разкривено от ярост лице.

— Да — чувам я да казва през стиснати зъби. — Ясно. Чуй ме сега пък ти, Бела! Плащаме ти пяло състояние не за друго, а за да бъдеш винаги на разположение. Мамка му! Какво се предполага, че трябва да направя аз сега, като ми извъртя такъв номер?! — Тя вдига поглед и явно вижда някой да приближава към нея, защото махва за поздрав. — Добре, Бела, разбирам, че…

В коридора се появят една русокоса жена и двама мъже. Зелда им кима с извинителна мимика. Не мога да им видя лицата, но и тримата носят очевидно скъпи връхни дрехи и луксозни дипломатически куфарчета. Единият мъж държи и дебела папка с документи. Палтото на жената е доста красиво и елегантно. А ръчната й чантичка определено е от „Фенди“ — отдалеч си личи, че е от кожа на пони. Коя ли е тази жена?