Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 153

Грабвам телефона и набирам номера на „Флагстаф Лайф“ — само за да изслушам запис на студен женски глас, който ме уведомява, че всички журналистически въпроси трябва да бъдат отправяни към наетата външна фирма за връзки с обществеността, на телефон… Номерът ми звучи някак смътно познато. Замислям се за миг, после бързо го набирам.

— „Брандън Къмюникейшънс“, добър ден — отговаря ми мелодичен женски глас.

О, Боже, ами да, разбира се! Изведнъж ми прималява. Когато чувам името Брандън, имам чувството, че някой най-неочаквано ме удря е юмрук в слънчевия сплит. Напълно бях забравила Люк Брандън. Да си призная, напълно бях забравила абсолютно целия си живот в Лондон. Пък и честно, нямам никакво желание да си ги припомням.

Добре де, не е задължително да говоря лично с него, нали така?

— Здравейте — казвам в слушалката. — Обажда се Ребека Блумууд от… ъъъ… Бих искала да уточня някои неща във връзка с „Флагстаф Лайф“.

— Момент да проверя… — отговаря момичето. — Да, банката е клиент на Люк Брандън. Ще ви свържа с неговата асистентка.

Преди да успея да кажа каквото и да било, чувам в слушалката мелодийката, която ти пускат, докато те прехвърлят насам-натам по линиите.

О, Боже!

О, БОЖЕ! Не, не мога да го направя! Не съм в състояние да говоря с Люк Брандън. Листът, на който съм нахвърляла въпросите си, е пред очите ми, но не мога и думичка да прочета. Отново изпитвам безкрайното унижение, което изживях в „Хародс“. Пак се присвивам от болка, както и тогава, когато чух снизходителния тон на гласа му и осъзнах какво мнение има за мен — че служа за посмешище; че съм едно голямо нищо.

„Вземи се в ръце, Ребека! — казвам си твърдо. — МОЖЕШ да го направиш!“ Добре де, мога да го направя. Ще говоря сухо и делово, ще си задам въпросите и…

— Ребека! — долита женски глас откъм слушалката. — Как си? Алиша е на телефона.

— О! — възкликвам изненадано. — Мислех, че ще мога да поговоря с Люк. Става дума за „Флагстаф Лайф“.

— Да, разбирам — отвръща сухо и делово Алиша. — Но Люк Брандън е изключително зает човек. Убедена съм, че и аз ще мога да отговоря на всичките ти въпроси.

— Ами добре тогава — казвам и замълчавам за миг. После питам: — Но „Флагстаф Лайф“ не е ваш клиент, нали?

— Смятам, че в случая това е без значение — позасмива се Алиша. — Какво те интересува по-точно?

— Момент — казвам и поглеждам в листа пред мен: — Интересува ме дали „Флагстаф Лайф“ съзнателно са използвали в свой интерес стратегията да приканят инвеститорите да прехвърлят спестяванията си от печелившия фонд в друг, новосъздаден и непечеливш, буквално дни преди официалното оповестяване на сделката? Знаеш, предполагам, че поради това някои хора са изгубили страшно много.