Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 152

Оглеждам дневната, за да подбера някои „по-сърцераздирателни“ детайли, които да включа в статията си.

„Върху полираната до блясък полица над камината гордо се кипри изпратената от сина им поздравителна картичка по случай предстоящата годишнина от сватбата им. Тази година обаче Мартин и Дженис Уебстър няма да празнуват.“

— Трябва да се обадя на Филис! — възкликва Дженис. — Няма да повярва на ушите си, като й кажа!

— Да си бил случайно професионален войник или нещо подобно? — питам замислено Мартин. — Или… или… пожарникар примерно? Изобщо… нали разбираш… преди да станеш търговски пътник?

— Май не, Беки — отговаря Мартин и сбърчва чело, нажален, че му се налага да ме разочарова. — Бил съм само в организацията „Млади кадети“ в училище.

— Ммм, чудесно — възкликвам. — Това също ще ми свърши работа.

„Мартин Уебстър погалва с пръсти окачената на стената кадетска връзка, която е носил с такава гордост като младеж. Целият му живот е преминал в усилен труд и служба на обществото. Сега, когато вече е пенсионер, би трябвало да може да се наслаждава на заслужен отдих и признание.

Но тлъстите финансови плъхове са ограбили спестяванията му. «ДейлиУорлд» пита…“

— Фотокопирах ти всички документи, с които разполагаме — казва ми Мартин. — Цялата тази бумащина. Не знам дали ще ти е от полза, но…

— О, благодаря — поемам купчината листове, които ми подава. — Ще ги прегледам най-внимателно.

„Когато почтеният и чистосърдечен Мартин Уебстър получава писмо от «Флагстаф Лайф» с настойчив съвет да прехвърли спестяванията си към друг фонд, той го прави, защото е убеден, че маститите финансови експерти, на които е поверил парите си, знаят най-добре кое е в негов интерес.

Две седмици по-късно Мартин открива потресено, че същите тези експерти са го измамили и са го лишили от възможността да спечели 20 000 лири стерлинги.

«Жена ми се разболя, като разбра за станалото — сподели Мартин пред „Дейли Уорлд“. — Състоянието й много ме тревожи!»“

— Дженис? — питам уж между другото аз. — Добре ли си? Да не ти е зле… или нещо подобно?

— Малко съм нервна, да си призная — казва тя, като отклонява за миг поглед от огледалото. — Така е всеки път, като ме снимат.

„Нервите ми са опънати до скъсване — споделя мисиз Уебстър с треперещ глас. — Никога, през целия ми живот, не съм се чувствала така отвратително предадена и измамена.“

— Е, мисля, че събрах достатъчно материал — казвам, като изключвам диктофона и ставам. — Вероятно ще се наложи МЪНИЧКО да попроменя нещата от записа, за да стане историята по-четивна. Не възразявате, нали?

— Не, разбира се! — възкликва Дженис. — Пиши, както сметнеш за добре, Беки! Имаме ти пълно доверие.

— Какво следва сега? — пита Мартин.

— Отивам да се обадя и да поговоря с хората от „Флагстаф Лайф“ — обяснявам му аз. — Да изслушам защитата, един вид.

— Защита ли? Каква защита?! — възмущава се Мартин. — Нищо не може да оправдае начина, по който постъпиха с нас!

— Знам — казвам и му се усмихвам широко. — Точно за това става дума.

Връщам се вкъщи и се качвам в стаята си с щастливото усещане за прилив на адреналин. Остава ми само да си осигуря някакъв цитат от страна на „Флагстаф Лайф“ и мога да започна да пиша. Нямам много време — най-късно до два следобед трябва да съм написала материала си, за да може да излезе в утрешния брой. Господи, колко вълнуващо! Защо ли никога преди не съм смятала работата си за интересна и вълнуваща?