Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 151

Така че рано-рано на другата сутрин се озовавам при Мартин и Дженис с бележник и диктофон, за да запиша съвсем точно цялата информация във връзка с техните спестявания и инвестиции, като същевременно — по съвет на Ерик — се опитвам да им изкопча колкото се може по-сърцераздирателни подробности.

— Трябва да събудиш интерес към човешките съдби — беше ми казал той по телефона предната вечер. — Нямаме нужда от скучни финансови репортажи. Накарай ни да изпитаме състрадание към тях. Разплачи ни. Обикновени трудови хорица, които са си въобразявали, че могат да разчитат на дребните си спестявания за старини. И най-безскрупулно са били ограбени от тлъстите финансови плъхове. Къде живеят и какво представлява домът им?

— Ъъъ… Самостоятелна двуетажна къща в Съри… с четири спални и с…

— Това в никакъв случай не го пиши, за Бога! — бе изгърмял гласът на Ерик в ухото ми. — Искам почтени, бедни и горди хорица. Никога не са взели и пени от държавата. Цял живот са се трудили здравата и са разчитали само на себе си. Спестявали са, за да не опират до социални помощи и на старини. Поверили са парите си на уж заслужаваща доверие финансова институция. Която обаче им се е изплюла в лицето. — Той бе замълчал за миг, а долитащите откъм слушалката звуци ме накараха да си представя, че си чисти зъбите с нокът. — Такъв тип материал ми трябва. Мислиш ли, че ще можеш да се справиш?

— Ами… ъъъ… да! Разбира се! — измънках почти уверено аз.

„О, Боже! — бях си помислили, оставяйки слушалката. — О, Боже, в какво се забърквам!“

Сега вече е твърде късно да бия отбой. Ето защо направих всичко възможно да убедя Дженис и Мартин, че няма нищо лошо в това историята им да се появи в „Дейли Уорлд“. (Добре де, ясно ми е, че „Дейли Уорлд“ не е от класата на „Файнаншъл Таймс“. Нито дори на обикновения „Таймс“. Но пък, от друга страна, напомних им аз, можеше да бъде и далеч по-лошо — можеше да бъде „Сън“, където да бъдат сбутани между снимките на някоя топлес манекенка и на Виктория „Пош Спайс“ Бекъм, нали така?)

За мой късмет те двамата явно са толкова зашеметени от усилията, които полагам заради тях, че, изглежда, изобщо не им пука в кой вестник ще излезе статията ми. А когато им казвам, че по обяд от Лондон ще пристигне фотограф, за да ги снима, реагират така, сякаш самата Кралица на Великобритания ще им окаже честта да ги посети.

— Господи, косата ми! — възкликва Дженис, като се оглежда критично в огледалото. — Ще има ли време да извикам Морийн да ми я пооправи?

— Твърдо не — заявявам категорично, но веднага бързам да добавя: — Прическата ти е прелестна, наистина. Пък и от вестника искат да изглеждате колкото се може по-естествено и непринудено. Почтени, обикновени хора… каквито сте си.