Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 131

О, Боже! В какво се забърках пък сега е тази дивотия?!

— Ами като… като субсидира по шестима учители по цигулка годишно — казвам след кратка пауза. — Те, разбира се, ще трябва предварително да изкарат специализиран преподавателски курс, а също ще имат нужда и от специални цигулки, които да отнесат там. Но пък резултатите, които несъмнено ще постигнат, определено си струват усилията и средствата. Освен това те ще учат тамошните хора и как да си правят цигулките, така че да са самостоятелни и независими от Запада.

— Така ли? — леко смръщва вежди Таркуин.

Май попрекалих. Дали не съм казала нещо съвършено безсмислено?

— Както и да е — позасмивам се лекичко. — Достатъчно за мен и моето семейство. Гледал ли си някои хубави филми напоследък?

Гениален ход. Може да си поговорим за филми, после ще ни донесат сметката, след което…

— Момент само — отговаря Таркуин. — Би ли ми казала как се развива проектът досега?

— Ами… — отвръщам, — …доста добре. Особено като се има предвид, че напоследък всъщност не съм следила отблизо напредването му. Сам знаеш, тези неща винаги са…

— Бих искал и аз да направя дарение за фондацията — прекъсва ме Таркуин.

Какво?

Би искал да направи КАКВО?

— До кого трябва да адресирам чека? — пита той, като бръква в джоба на сакото си. — До Фондация „Блумууд“ ли?

Докато го гледам зяпнала от изненада, той изважда чекова книжка от „Каутс“.

Бледосива чекова книжка от „Каутс“. Петнадесетият най-богат мъж в страната.

— Ами… не съм съвсем сигурна — чувам се да казвам, а гласът ми сякаш долита някъде от много-много далеч. — Не съм съвсем сигурна как ТОЧНО се води наименованието по документи.

— Е, в такъв случай ще го адресирам на твое име — казва Таркуин. — А ти ще го предадеш във фондацията.

И той започва бързо да попълва чека:

„Да се изплати на Ребека Блумууд

сумата от

пет…

Петстотин лири. Сигурация. Не би дарил само пет мизерни лири, нали така?

…хиляди лири стерлинги. Т. А. Дж. Клийт-Стюарт“

Не, не мога да повярвам на очите си! Пет хиляди лири! Чек за пет хиляди лири стерлинги на мое име! Обаче пет хиляди лири стерлинги, които принадлежат на леля Ърминтрюд и на учителите цигулари от Малави.

Така де, ако и тя, и те съществуваха.

— Заповядай — казва Таркуин и ми подава чека.

Виждам се като насън как протягам ръка към чека.

Да се изплати на Ребека Блумууд сумата от пет хиляди долара.

Отново прочитам думите, съвсем бавно, и усещам да ме облива такава вълна на облекчение, че чак ми се приисква да избухна в сълзи. Пет хиляди лири стерлинги! Повече от дълга ми към банката и от неплатените ми сметки по „Виза“ картата взети заедно. Този чек ще реши всичките ми проблеми! Ще реши всичките ми проблеми с един замах! Добре де, аз не съм „цигулари в Малави“, но пък Таркуин едва ли някога ще го разбере, нали така? Защото никога няма да тръгне да проверява. А ако реши все пак да провери, все ще измисля някаква правдоподобна история.

Пък и какво са някакви си пет хиляди лири за един мултимилионер като Таркуин?! Той вероятно дори няма да забележи липсата им. Някакви си жалки пет хиляди от всичките му двадесет и пет милиона! Ако ги представим като фракция от цялото му състояние, тези пет хиляди представляват… представляват една… така де, направо смешна сума. Нещо като петдесет пенса за нормалните хора. Излиза, че прибирам чек за петдесет пенса. Ха! Защо ли изобщо се колебая?!