Читать «Единственият оцелял» онлайн - страница 206

Други неща обаче привлякоха вниманието му. Вдясно, близо до стълба, бе спрял камион с вдигната платформа и двама електротехници сменяха трансформатора, който снощи Кавано бе повредил с изстрела си. На алеята отпред бе спрял пикап и един брадат мъж разтоварваше от него листове шперплат. Половината от строшените прозорци откъм предната част на къщата вече бяха закрити от такива листове. Вляво, с фарове към Кавано, бяха спрени две полицейски коли и още един необозначен седан, който принадлежеше на Ръдърфорд.

Пред къщата той направи бавен обратен завой, използвайки всяка секунда от маневрата да огледа ъглите под стрехите, но така, че да не се разбере. Малките кутии по дърветата можеше и да са къщички за птици, но можеше и да крият в себе си камери. След като паркира пред полицейските коли, от къщата излезе Ръдърфорд и го загледа с уморен поглед.

— Жена ти по-добре ли е?

Макар да си бе сменил костюма и да се бе избръснал, Ръдърфорд все още изглеждаше изтощен. От синините по лицето черната му кожа бе добила пепеляв цвят.

— Още е в безсъзнание. — Кавано се насили, за да продължи: — Но хирургът казва, че имала повече жизнени сили, отколкото очаквал. Оптимист е.

— Това е добре — кимна Ръдърфорд с облекчение, макар следващите му думи да прозвучаха малко обидено: — Току-що случайно открих, че името й е Джейми, а не Дженифър.

— Съжалявам.

— Разбира се.

— Смятах, че като запазя името й в тайна, няма да бъде въвлечена в това — обясни Кавано.

— Обаче бе въвлечена, нали?

— Да — отвърна Кавано, — бе въвлечена.

— Защо дойде?

— Няма какво да правя в болницата. Това чакане… — Без да довърши изречението, Кавано се огледа. — Питах се дали не мога да ви помогна с нещо.

— Не виждам с какво — каза Ръдърфорд. — Прескот отдавна го няма. Или е имал скрита кола някъде, или е откраднал някоя. Алармирали сме всички села на север и на юг оттук. Пътна полиция. Летищата. Пристанищата. Гарите. Автогарите. Всичко. Преглеждаме основно колата, която е оставил на панорамния паркинг на пътя. Наблюдаваме също и вана, който държи в оня гараж, дето прибирал поршето.

Под акомпанимента на чукането на дърводелеца, заковаващ поредния прозорец, Кавано кимна към отворената входна врата.

— Оперативната група приключи ли?

— Не намериха нищо полезно. Компютъра и всичките му документи ги конфискувахме. Може там да открием нещо, което да ни подскаже къде да го търсим.

Влизайки, Кавано чу гласове в стаите вляво и вдясно — вероятно агентите и детективите правеха последен оглед. Видяна на дневна светлина, големината на къщата впечатляваше. Скъпата й модернистична мебелировка подхождаше на външната архитектура, макар почти всеки стол, диван, маса или лампа да бяха надупчени от куршуми. Стените и черно-белите снимки на Кармел и региона бяха постигнати от същата участ. Навсякъде имаше пръснати стъкла. През разбитите прозорци отзад нахлуваше лек ветрец и разнасяше миризмата от кървавите петна сред тебеширените контури на пода.

Кавано впери поглед в конзолата стробоскопични лампи, монтирана в един от ъглите. Оцветените в различни цветове крушки бяха разпределени така, че приличаха на някаква украса и нямаше да направят впечатление, ако някой ги видеше отвън.