Читать «Единственият оцелял» онлайн - страница 205

Мускулите го боляха. Очите му бяха като натъркани с пясък. Затваряйки клепачи, за да се скрие от ослепителната светлина, той се облегна назад в пластмасовия стол и потъна в дълбок сън, който не успяха да нарушат дори сестрите, дошли да й сменят системата.

10.

Някъде около два следобед Кавано караше взетата назаем необозначена полицейска кола по шосе 1 и спря встрани от пътя — точно преди отбивката за Кармел Хайландс, която би го отвела право в къщата на Прескот. Излезе от колата и придържайки се близо до дърветата, закрачи към отбивката. Денят бе прекрасен, с ясно и чисто небе, но Кавано обръщаше внимание само на високите клони на дърветата в самото начало на отбивката. Приближаваше се бавно до тях, извил глава на една страна, и дори сваляше слънчевите си очила, за да ги огледа по-обстойно.

Когато не видя онова, което търсеше, той вдигна бинокъла и с негова помощ продължи огледа на клоните. Стараейки се да не се показва по средата на пътя, той обърна особено внимание на мястото, където клоните се хващаха за ствола. След около десет минути един висок монтерейски бор — вляво, на около дванайсетина метра от началото на отбивката — се превърна в единствен обект на вниманието му. Той фокусира бинокъла в една празнина между клоните и кимна.

11.

Близо до началото на уличката с дома на Прескот Кавано отново спря, излезе от колата и внимавайки да не излиза по средата на уличката, се приближи към пресечката. Сега, когато знаеше какво да търси и очите му вече бяха по-тренирани, му отне само пет минути, за да види миниатюрната камера с око, не по-голямо от десетцентова монета, хваната с метална лента за клона на един монтерейски бор на около десетина метра от началото на уличката. Лентата бе боядисана като кората на дървото. Камерата явно бе от същия вид, който Прескот бе използвал да наблюдава поршето в оня закрит паркинг. „Интернет е пълен с реклами за тях — бе му казал той. — Виж какво прави бавачката на детето ти. Виж как младата дъщеря на съседа прави слънчеви бани“. Или виж как полицията прави засада пред дома ти и се мъчи да те изненада, добави от себе си Кавано. Снощи Прескот е видял всяко наше движение — от момента, в който завихме към Хайландс и направихме барикадата в началото на улицата, до момента на нахлуването на SWAT. Кавано си спомни как лампите в къщата бяха изгаснали няколко секунди след като SWAT тръгнаха. Разбира се, каза си той. Прескот се е надявал, че светналата отвсякъде къща ще забави малко топката и ще му даде известно време, но когато е видял полицията да тръгва, е минал на вариант две — изгасил е лампите, настроил е сензорите на движение и накрая е изпълнил стаите с хормона.

Стараейки се да не попада в обсега на камерата, Кавано се върна при колата. Когато пое по улицата на Прескот, за първи път успя да види ясно къщата му — ниска, модернистична и изградена от дебели каменни плочи. Пред входа се извиваше обрамчена с храсти алея за коли. Вратите на двойния гараж бяха отворени. Целият имот бе ограден от жълта полицейска лента.