Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 3
Александър Кирилов
— Стига Рей, наитина може да е изгубил опита си, но някога е бил наистина добър в сеенето на раздори — защитаваше шефът си друго подобно създание, това пък бе с червени буйни коси и сини очи. За разлика от Рей, Лусинда изглежда се стремеше към повишение.
— Кажи ми Лу защо въобще правим това? Защо постоянно караме хората да враждуват по между си? Защо ен се опитаме да се сприателим с тях? — попита Рей гневно.
Лусинда я изгледа ужасена.
— Ти си се побъркала! — заяви лу — Внимавай какво говориш… ако някой те чуе.
— Защо пък да не ме чуят? Не ме е страх… нека всички разберат, че аз не съм съгласна с правилата тук — вече крещеше Рей.
— Млъкни! — извика Лусинда — Говориш за нарушаване на вековни правила. — демонката гледаше отвратено рей, сякаш не себеподобно, а ангел стоеше пред нея — Говориш за приятелство с хората, онези противни същества които се избиват взаимно, тези които са готови да навредят на най-близките си за да се докопат до слава и богатства. Отвратена съм от теб! Та ние властваме над тях, определяме живота и тяхната съдба, ние Рей сме техни господари, а те са низсши.
Е не можеше да се отрече едно — Лусинда бе доста проницателна. Хората в някои отношения бяха доста по зли дори от смаите демони. Хората убиваха себеподобните си, докато един демон не би направил подобно нещо, освем, ако не бе крайно наложително, и ако все пак се случеше виновниците носеха свяот срам във вечноста.
Но дори Лусинда грешеше. Демоните наистина бяха по-силни от хората и наистина можеха да сеят раздори, но те никога не можеха да заповядват на хората просто защото не те ковяха съдбата на тези коио наричаха свои роби.
— Лусинда хората са ни нужни. Нашият свят се крепи на техните емоции, но защо да не се сближим с тях? — попита вече по-спокойно Рей.
— Виж те са низши твари и аз никога не бих си и помислила да се сближа с тях — продължаваше с опитите ис да налее малко ум в главата на Рей, Лусинда.
— Вече съм решила. Няма да остана тук за нищо ан света — заяви решително зеленооката демонка.
— Моляте Рей помисли си — Лусинда щракна с пръсти и пред тях се появи красиво огледало в цял ръст. — Нима ще лишиш адското кралство от присъствието си? Ти си един от най-способните демони тук, а и си красива, можеш да заемеш всеки пост който пожелаеш — започна да я ласкае Лу, но Рей бе твърдоглава и както постъпваше винаги в такива ситуации така щеше да постъпи и сега, просто нямаше да се остави да я разубедят, нито заради тъмно лилавите и коси, нито заради зелениет и очи, нито дори заради таланта си ад влияе на човешките души.
— Напускам! — заяви Рей и се отправи към леговището на главнокомандващият третият кръг на Ада.
Лусинда смао въздъхна дълбоко и остана сама насред огнената пустош.