Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 2

Минало: Отгледана е от родителите си които един ден и съобщоли истинският и произход на вещица. Майка и е Вещицата от Кристалните планини. Сора възприема за свои истински родители тези които са я отгледали, тези които не са позволили на истинската и майак да я погуби заради Прорчеството, според което Сора ще я убие и ще отнеме власта и като пълноправна наследница.

Допълнителна информация: Изглежда не емоционална и студена, но когато приятелите и любимите за нея хора са в опасност тя е готова на всичко за да им помогне.

* * *

Име: Ники (цялото и име е Ники Шау Танчо)

Пол: Жена

Години: 15

Кръв: Ангел

Oчи: Смесица между зелно и синьо (с метален блясък), но са много ясно сини когато е щастлива и иска да ги „покаже“ (мига)

Коса: Бяла със синкав отенък

Семейство: няма (всички са починали)

Status: Асистент в училището за ангели

Оръжие: няма

Сили: Летенето и може да контролира ветровете

Итория: когато била на 5 била „осиновена“ от училището за ангели тъй като осиротяла и израстнала там.

* * *

Име: Лиодайн

Пол: Жена

Години: 17

Кръв: Горска Нимфа

Очи: Сиво-сини

Коса: Дълга до кръста; Снежно-бяла

Семейство: Майка и баща нимфи, по-малка сестричка (Джозефина)

Status: няма

Оръжие: Магически удалжаващите се нокти на ръцете и.

Сили: Може да разговаря със горските обитатели, и да преспива с песнта си.

Минало: Живяла дълго в горските дебри далеч от човешките очи, веднъж се среща със заблуден пътник на който обрича сърцето си и поема дълго и рисковано патуване за да го открие…

* * *

Име: Алексис

Пол: жена

Кръв: прокълната

Години: едва 17

Очи: метално-сиви

Коса: дълга, лилава

Status: обречен Ангел

Семейство: Обречените Ангели се раждат и изчезват в Светлината…, ако се изпълни Легендата, в противен случай изчезват в Сенките и Пепелта.

Оръжие: задушава в черните въжета всеки, попаднал в техния плен.

Сили: отнети

Минало: Тя е обречен Ангел, само това трябва да се знае и това стига. Който знае Легендата, знае и защо Алексис бе прокълната…

* * *

„Кървави Рози“

Човек сам кове съдбата си или поне така се твърди. Нима е толкова лесно да изковеш нещо от податлив материал като чуствата и емоциите?

Но как всеки успява да изкове нещо толкова причудливо като съдбата? Понякога живота на човек е изобразен като картина на слепец рисуващ с лявата си ръка, а понякога е прелестен като творение на самият бог на изкуствата.

Но не само хората имат съдба която коват, а и другите твари бродещи по земята — от ангели до демони…

Пътищата на много от създанията често се сблъскват досущ като притоците на една река. Всеки един от тези притоци е индивидуален и неповторим, но когато се влее в реката той става част от нея и продължава пътя си следвайки нейните извивки.

Един подобен приток бе и демонка на име Рей.

Създание без минало и без бъдеще. Душа живееща за мига, но до деня в който се сля с реката наречена живот и не пое по пътя избран от нея и назован съдба.

Рей не помнеше миналото си, затова и дълго не виждаше смисъл да живее за бъдещето, докато един ден…

— Край! Напускам Лусинда! Няма да позволя на някакъв си изкуфял дявол от третото измерение да ме командва, та той не може да скара куче с котка, та камо ли да командва целият трети кръг на Ада. — викаше красиво създание с искрящи зелени очи и тъмни коси. Приличаше на едно от онези същества които повечето наричаха хора, но нещо наистина лукаво се спотайваше в усмивката на тази демонка.