Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 24

Рей хвърли поглед към Алексис, която от своя страна погледна към Кътър и Файнт. Точно тогава гласът на Лиодайн проехтя.

— Аз съм горска нимфа, казвам се Лиодайн. Този опашатия е Файнт и е наполовина човек, наполовина котешки демон. Кътър, но по-добре го наричай Кът е ангел, също като теб. Другият ангел в групата е Алексис и…

— Но тя не прилича на ангел — прекъсна я Ники.

— Аз съм Обречен ангел — тихо каза ааронката, на която вече и беше омръзнала до го повтаря.

— Та както бях започнала да казвам — продължи настоятелно Лиодайн — Това е Рей и е демон.

— Демон? — повтори въпросително Ники, но в гласът й не се четеше онова отвращение, с което Алексис го каза първият път, напротив колкото и странно да бе ангелът сякаш беше щастлива, възхитена и дори горда, че стои срещу истински демон.

— Да, някакъв проблем? — ядно попита Рей.

— Не, ни най-малко. Но някой ще ми каже ли, защо такава странна група от същества, представители и на трите свята (Ад, Рай и Земя) стоят невъзмутимо на горска поляна и си говорят? Какво сте намислили?

— Какво правиме тук мисля, че си е само наша работа! — тросна се Рей, когато успя да се съвземе от удивлението, че Ангел може да се възхищава на такива като нея. С тези думи тя целеше да притесни Ники, ала изглежда това явно не се получи. Напротив. Ники невъзмутимо впери очите си в демонката и Алексис неволно си помисли, че сега тя приличаше много на Лин-Лин. Рей, от своя страна, също се втренчи нагло в Ангела и после продължи с режещ глас-И не ми излизай с тези номера, че „случайно си паднала от Горе“! Ангелите никога не „падат“! Какво искаш?

— Ами, всъщност го правят. Падането, де-обясни делово Ники, придала си вид, че не забелязва връждебността в тона на зелеоокото създание-Но онези с по-нисък чин-абаелите⁴. Питайте Алексис-нали при нея беше изпратен такъв… Ау! — моментално зениците на Ангела се разшириха от ужас и тя прикри с мъничките си ръчички устата си-явен знак, че бе казала повече, отколкото беше нужно. Сега погледите се приковаха учудващо бързо към ааронката. Отпървом Алексис си придаде вид, че не ги забелязва, ала след минута, вече бе немислимо да се преструва. Всичките-Кът, Рей, Лиодайн и Фейнт я бяха зяпнали и нямаха никаквото намерение да отместят очите си от нея. Ааронката се прокашля, надявайки се да измисли подходяща версия за казаното от Ники, въпреки че и самата тя се питаше защо Ангелът знаеше. Тъкмо отвори уста, за да проговори (макар и да не знаеше точно какво), когато Кът попита:

— Защо не знам, че са изпратили абаел? — Ники махна ръчичките от устата си и проговори. Този път гласът и бе сериозен.

— Защото, не мисля, че тука точно му е мястото за обсъждане на такива важни неща-тя вирна нослето си във въздуха, с което целеше да си предаде допълнителна важност.