Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 22

Александър Кирилов

…Фейнт. Той стъпваше тихо и може би не би го усетила ако не беше стъпил върху една пръчка и я бе счупил.

— Какво правиш тука. — попита го тя.

— Какво друго разхождам се и полюбопитствах какво пише на това листче. — и посочи той се така стоящ листчето в ръцете на Алексис.

— Нищо. Това е лично.

— Както и животът ти. Май не искаш да споделиш истината с тях нали. — каза той с нескрита усмивка. — Знам, че има още неща неспоменати в легендата.

— Но откъде…

— Лесно. Понкога е преимущество, че мога да разговарям с котките. Те разбират хората и един ден срещнах и разговарях с една чийто собственици имали предци който са виждали и даже разговаряли с Обречен Ангел преди да се … хм… изпепели. Този мъж видял ангела записал цялата случка в един дневник и така поколения по поколения предавали тайната. Повечето млади момчета и момичета толкова ви съжалявали, че си мечтаели да срещнат някой от вас да се влюбят и да премахнат това проклятие от вас.

— Виж не ми пука откъде си го научил, но не го казвай на никого. Това е тайна която не трябва да се научи. О и по — добре не си мисли за нея когато си в близост до Рей защото може да чете мисли.

— Благодаря за съвета. Това обяснява защо се засмя когато се замислих за семейството си и брат си, явно и е доставило удоволствие все пакдемоните ги бива само в това да правях хаос и да му се наслаждават.

— Явно да. Е би ли ме оставил искам да си помисля за някой неща.