Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 25

— От кога изпращат абаели и на Обречени Ангели? — продължаваше със своите въпроси Кът. Нямаше никаквото намерение да се откаже. Обаче Ники пропусна това покрай ушите си и се заигра с пеперудата, която бе кацнала на ръката и. — Ами ти? — обърна се този път към Алексис и тя се сепна-Знаеш ли защо са го изпратили?

— Аз… — започна ааронката. Точно в момента и се искаше да бъде навсякъде, но не и тука. — Какво въобще те засяга? — рязко попита тя, като видя, че Кътър се кани да запали още една цигара. Ангелът се смути (незнайно защо) и измърмори:

— Просто ей така. Би трябвало да знам. Нали и аз идвам от Горе. Странно-той се свъси и заби поглед в земята. Ники спря да си играе с пеперудката и погледна останалите с бляскавите си очи.

— Еми, така и така си нямаме никаква работа… — заговори тя, а крилата и енергично започнаха да пърхат. — Хайде да огледаме гората, а?

Алексис се досети, че Ангелът просто се опитваше да отклони вниманието от абаелите, ала бе една сред малкото. Останалите закимаха отвърдително… всички, без Рей.

— Аз вече я знам цялата! — невъзмутимо рече тя, ала никой не и обърна внимание.

— Тъкмо ще ни разведеш наоколо-предложи Ники и на лицето и се появи 24каратова усмивка. Демонката измърмори нещо, явно се бунтуваше, ала повлечена от „тълпата“ тръгна по близката пътека, осеяна с безброй много паднали зелени листа, тревички и шума от миналата Есен. Докато вървяха, над главите им любопитно ги наблюдаваха обитателите на тази многовековна гора: катерици, птички. Повечето от тези животинки гледаха възмутено Рей-явно още не бяха забравили поразийте, които бе направила. Алексис подритваше някакво камъче, мислейки за казаното от Ангела преди малко, когато Кът я догони.

— Ей-започна той, търсейки точните думи-Питах се…

— Каквото и да се питаш-няма да ти кажа-прекъсна го ааронката, без дори да го погледне. Не и се разговаряше с никой.

— Ами тогава… — продължи неприятно изненадан Ангелът-Дали…

— Не-безразлично отвърна Алексис, макар и да не знаеше за какво става дума.

— Не мога да разбера защо си си изградила някакви стени около себе си-каза го на един дъх, боейки се да не бъде отново прекъснат. Този път Алексис го погледна, взря се в дълбоките му сини очи и се намръщи.

— Точно ти недей да ми говориш какво съм правила. Нищо не знаеш за мен! — повиши тон тя и забърза напред.

— Може би, защото на никой не искаш да кажеш-подвикна след нея Кът, но ааронката не му отвърна. Отново се беше ядосала и не забави крачка чак след като се отдалечи доста от останалите. Забила все поглед в земята, Алексис усети как невидима ръка я дърпа силно за глезена. Загубила равновесие, тя се препъна и заспуска през глава по някакъв склон. Същият склон, който бе вдясно на пътеката им. Не спря сигурно чак до края му. Беше затворила очи от ужас и изненада и когато ги отвори зърна пред себе си…

— Лин-Лин?! — изненадано проговори ааронката, а всичко я болеше-Ти ли ме дръпна?

— Ами… да-смути се създанието. Беше със същите дрешки, както и предишният път-Извинявай.

— Какви ги вършиш? Защо го направи? — нахвърли и се Алексис.