Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 20

— Да аз-отговори Алексис…

— Говоря за истински Ангел… в смисъл, който не е проклет… точно сега ли? — тя се огледа…

— И какво толкова-попитаха Лиодайн и Фейнт…

— Случайно идвам от ада… дяволът и… — демонката се запъна — Господ са един срещу друг и е прието да ги мразим… плюс това последния път мисията ми бе провалена от един такъв… беше преди много време но все още си спомням че обичаше да пуши… много… — името му изплува в главата й… — а да и се казваше Катър или Кътър… не мога да си спомня точно… — тя се усмихна…

Храстите до тях се размърдаха… и оттам се показа мъжки силует… той влезе в обсега на светлината и те забелязаха няколко кичура от русата му коса да се поклащат пред очите му… всички го гледаха учудено… само Рей се засмя… те рабраха веднага че това е Ангел… той ги изгледа с ледено-сините си очи…

— Здравейте-усмихна се топло той… беше разбрал че това не са обикновени хора, а висши създания като него… той погледна Рей и се засмя казвайки:

— Доста време мина а… — след това взе цигара Рей хвърли още едно огнено кълбо. То прелетя на сантиметри от лицето на Кътър, но точно толкова за да може да си запали цигарата от него…

— Да доста време но явно ти все още не си се отървал от този вреден навик-подхвърли демонката и закачлив пламък се появи в очите й…

— Е да… ама и ти не си много добре с всичкия този дим там долу…

— А да и не си загубил глупавото си чувство за хумор…

— Ще приема това за комплимент… е как си… не сме се виждали от много време… хммм всъщност от 500 години… след онзи бетствен случай… тогава се опита да ми провалиш мисията а… но разбрах че и двамата печелим… сега той се пече в ада нали… така става като лазиш по нервите на ангел… — той опъна жадно от цигарата и издиша дима… — е как я караш…

— Еми както обикновено… мотам си се и гледам да объркам колкото се може повече работите на шефа ти…

— Е не му ли стигам само аз та и ада се намеси…

При това всички се засмяха…

— А няма ли да ме запознаеш с новите си приятели…

— Ъ ти нали имаш уста…

— Аз съм Кът…

— Кътър-поправи го Рей…

— Да но обичам да ми викат Кът… — каза и през смях той…

— Аз съм Фейнт… наполовина котешки демон…

— Аз съм Лиодайн… и съм горска нимфа…

Кът се приближи към Алексис…

— Аз съм Алексис-каза момичето…

Кът усети, че имат нещообщо… и каза:

— Нека позная… ти си обречен Ангел…

— Да — каза печално момичето…

— Приятно ми е да се запозная с всички от вас… ама да ви питам някой нуждае ли се от помощ щото шефа мепрати с няква цел тук ама хал хабер си нямам каква е тя… никой не му отговори…

— Е нищо… ще се мотам с вас до някъде пък дано получа някакъв знак… — той седна с всички покрай огъня и разказа историятаа си след това изслуща и техните…

Когато дойде редът на Алексис, всички впериха погледите си в нея. Ааронката изпита натрапчивото чувство, че я гледаха под лупа и следяха всяко нейно движение. Това я стресна, което доведе и до гнева, надигащ се в нея.

— Ами, аз съм Обречен Ангел и живея в Гаснещите Полета-каза набързо тя като избягваше да гледа в нечий очи и най-вече тези на Рей-нали съществото имаше навика да чете мисли.