Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 19

Рей я погледна със „отровните“ си очи.

— Просто искахме да те предупредим. Тази гора е опасна и денем, камо ли нощем… — Алексис се обърна към сребристокоската.

Тя примигна. Войнственото й на пръв поглед изражение премина в мека усмивка.

— Благодаря.

Беше найстина много красива… даже неестествено красива. Тя свали качулката си и лицето й се огря от лунната светлина, а косата й проблясна и падна чак до бедрата й.

— Аз съм Лиодайн…

— Ти да не си…? — колебливо поде Алексис.

— Нимфа. Да!

Трите бяха застанали една до друга и говореха когато от едно дърво се чу шум. Рей веднага помириса демонска кръв и тихо съобщи на другите две. Изведнъж се чу глас:

— Интересно 3 жени в гора като тази по това време. Още по-интересно — едната е демон, другата нимфа, а третата не знам каква е, но не е човек всеки случай.

— Излез който и да си. — каза Алексис

В този миг от едно дърво се показа Фейнт висящ надолу с главата крепящ се само с опашката си.

— Кой сте вие и какво правите в тази гора. Забранено е да се влиза.

— Аз съм Рей от…

— Ада доколкото виждам си демон и то могъщ макар да не знам нищо за вас.

В този миг Рей направи огнена топка и я хвърли към Фейнт. Той ловко скочи и се прехвърли в клоните на съседно дърво.

— Мразя да ме прекъсват. — каза Рей, но в този миг един нож премина покрай нея и раздра дрехата й.

— Не ме карай да те накълцам не ми пука дали си демон или не. Мразя демоните.

— А както гледам и хората. — каза Алексис

— Не всички има и добри сред тях макар и да са рядкост. Най — много обичам дърветата. Само там се чувствам добре. Междудругото аз съм Фейнт.

— И си демон котка. — каза нимфата.

— Само наполовина. Другата част е човек. А ти си?

— Лиодайн, горска нимфа.

— Че то има ли друг вид. — прекъсна я Рей.

— Да има и водни, хората им викат русалки доколкото знам.

— Нимфа си значи кажи ми каквоказва гората. Макар да имам чувствителност към природаата усещам, че е разгневена.

— Ами момент… — след двуминутно мълчание тя казва — Ядосана е на Рей, че е дразнила обитателите, но имаше и нещо за сънища което не разбрах.

— Сънища да не са мойте. — попита Фейнт — Наскоро сънувам някакви странни хора. Един от тях беше ти. — посочи той нимфата.

— Хм. И да и Нне каза, че имало и твой но имало и други сънища.

— Звучи налудничаво. — каза Алексис.

— Съгласна съм. Та би ли слязъл оттам. — каза Рей.

След като слезе той ги поведе на една полянка където бе направих малък огън и четеримата седнаха около него за да се стоплят разказващи си всичко което им бе станало през последните дни…

— По дя… — Кът се усети и се покашля-мамка му… — поправи се той и спря няколко клона които бяха на път да го ударят през лицето… — къде пак ме заби шефа… на кой ще помагам тук… в тази забравена от всички вековна гора… изведнъж той чу гласове… погледна на горе и каза:

— Рабрах ти намека… явно не от всички… благодаря ти-добави иронично ангела…

* * *

Рей подуши въздуха надушваше нечия кръв…

— Ангел наблизо-каза тя и сбърчи лице…