Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 17

— Тебе ли сънувам? — не успя да прикрие разочарованието в гласа си-И защо?

— Нали ти казах-’щото ще ти помагам да откриеш любимия си. Онзи, който ще се влюби в теб. Така ми е наредено.

— Значи ти… ти идваш от Горе? — Алексис изви очи към Небето, а феичката кимна отвърдително.

— Обаче не си мисли, че ще ти казвам какво точно да правиш. Ще ти казвам загатки и те ще ти помагат. Ако ги решиш правилно, разбира се-Лин-Лин и смигна. Явно смяташе това за забавна игра. — Ето я и първата… — създанието извади от джобчето на роклята си бял лист и зачете отчетливо:

„Вземи ти първата и втора буква от името на мястото, където не си била, ала ще се завърнеш там, после прибави към тях третата буква на името, с което сега се назоваваш ти, и като за финал, кажи коя е втората буква на мястото, където си била, ала не ще се завърнеш…

Събереш ли ги така, и подредиш ли ги с усет, ще узнаеш, че има неща, които се намират в ###“

— И защо трябва да правя това? — с досада запита Алексис.

— Защото така трябва. Като решиш загатката ще получиш мястото, в което трябва да отидеш. А, сега трябва да вървя. И без туй закъснях…

Чу се пак онзи звук, като от щракането на фотоапарат и Лин-Лин изчезна във въдхуха, а листчето бяла хартия попадна в ръцете на ааронката…

Сега, вече запознала се с Рей, Алексис отново държеше загатката в ръката си и бърчеше чело в усилие да я разреши… Изглежда новата и позната също забеляза това…

— Хей какво е това? — попита демонката и андзърна изад рамото ан Алексис.

— Нищо-отвърна рязко ааронката и понечи да прибере листчето в джоба си.

— Не е нищо дай да видя… — настоя Рей.

— ного си нахална-сопна и се Алексис.

— Ами все пак съм демон-заяви Рей и се усмихна широко-Ние сме такива, не търпим откази, но защо ли въобще се мъча по този начин-тя се закова на едно място и затвори очи.

— Хей! Какво правиш? — Алексис се стресна, знаеше, че от създания като Рей можеше да се очаква всичко.

— Хмммм-изсумтя Рей и скръсти ръце без да отваря очи-За каква загатка става дума?

— Ти ти… от къде… как би могла… — обърка се Алексис.

Рей отвори очи и рече:

— Има още много да учиш Александра… много… — отекчено провлачи тя.

— Името ми е Алексис-поправи я аарнката.

— Добре де… Алексис-изсъска Рей-И все пак… да с епохваля мога ад чета мисли, така, че недей да мислиш за онова дребно създание и неразбираемата загатка която атка и не прочетох, ако ен искаш д ати човъркам в милсите.

— Това не е честно-Алексис се смръщи.

— Защо да не е честно… ти не искаш да ми кажеш, тогава аз ще разбера сама…

— Уфф стига остави ме на мира… — ядоса се Алексис.

— Ок. Чао-махан с ръка Рей и тръгна в обратната посока.

— А аз как ще изляза от тази проклета гора? — попита Алексис.

— Ами незнам-отвърна и Рей и се загледа в ноктите на ръката си, сигурен знак, че всъшност не мислеше за това за което говореше. — Това е твой проблем, ти ме гониш и аз си тръгвам-кичури тъмно лилава коса прикриваах дяволитата усмивка разляла се по лицето ан демонката.

— Добре де… добре може и да ти кажа… по-нататък — обеща Алексис.

— Добре… не сме далеч… скоро ще се озовем в град с много хора, да не вземеш да се уплашиш-предупреди я Рей, а ааронката само изсумтя пренебрежително. Двете продължиха пътя си. Алексис предпочитаеш мълчаливо да върви, но останови, че в компанията на Рей това щеше да и е много трудно. Не след дълго както еб и обещала демонката двете се озоваха на сред шумно шосе… определено в другият му край се виждаха много от тези които бяха наричани пренебрежително „хора“.