Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 16

— Какво пък си ти?! — думите сами се изрониха от устата й. Нея не я интересуваше особено дали звучи грубо.

— Аз съм Лин-Лин-отвърна съществото и впери големите си синкави очи в Алексис. Ааронката се почувства притеснена от този втренчен поглед. После, след като заключи, че явно създанието няма никаквото намерение да отмести очичките си, започна да го оглежда любопитно. Лин-Лин имаше лилава коса, прихваната с огромна фльонга в същия цвят. Беше облечена в бяла рокличка, чийто краища бяха извезани с виолетова линия. Кльощавите и крачета се подава изпод нея и бяха обути в бели обувки, приличащи по-скоро на чорапки.

— Ти ли… ами… ти ли… — Алексис се чудеше дали щеше да прозвучи налудничаво, ако я попита: „Ти ли тичаше във въздуха преди малко?“, но в крайна сметка какво я интересуваше — Твои ли бяха стъпките преди малко във… във въздуха?

— Ами, да-простоватично отвърна другата, като не отместваше погледа си от ааронката-Извинявай за шума. Сигурно си се стреснала. Все пак не всеки ден можеш да чуеш стъпки над главата си, нали? Хихи-създанието се засмя със звънлив смях и очите и станаха като малки цепнатинки върху бялото и лице, но изражението на Алексис си остана все така студено-Както и да е. Все пак извинявай. Не мога много да се ориентирам, когато ходя… особено ако не е по земя, сещаш се. Та все обърквам пътя, но… хм… Нали ти си Алексис, Обреченият Ангел, напуснал Полетата? — попита ненадейно Лин-Лин и лицето и стана ненадейно сериозно.

— Да. Защо? — съвсем се обърка Алексис, като заключи, че днес определено не и ден за подреждане на мисли.

— Пфу-отдъхна си феята без крилца-За малко си помислих, че отново съм се объркала.

— И все пак защо съм ти? — запита този път нетъпеливо другата.

— Защото съм тук, за да те напъствам.

— Ти? — опули се насреща и Алексис и се се изсмя, само където нейният смях беше остър и някак неестествен.

— Да, позна-пренебрегна учудването и Лин-Лин-Идвам, за да ти помогна да отриеш този, в който ще се влюбиш. Толкова пъти си ме сънувала, та си мислих, че ще се сетиш, ала явно съм се объркала… — замисли се съществото и започна да си мърмори под носа-Е, да, все пак… Нали се явявах като силует… Да, сигурно затуй не се е сетила…

Алексис премигна, след това разтърка очи. Сигурно сънуваше или съзнанието и си правеше лоша сега с нея. Ала дълбоко в себе си знаеше, че дори да си зашлеви и шамар, Лин-Лин щеше да си стои пред нея.