Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 14

— Моля те нека аз реша дали съм готова. Наистина последните 2 години бяха чудесни и ти благодаря, но моля те пусни ме не искам да си ида от тук с кавги.

Старицата въздъхна тежко, но не успя да каже нищо, знаеше, че момичето е право.

След като Джури привърши с багажа си, което всъщност не бе много отиде при Маги и разговаряха надълго и на широко.

На сутринта момичето стана малко преди изгрев слънце взе си багажа и вече порасналото коте наречено Мърфи, и потегли, като за начало към изгрева с надежда да намери покой…

Първите няколко дни прекарани в гората за Рей бяха колкото и интересни, толкова и стряскащи. Демонката определено, обаче, се приобщаваше бързо, нещо което не бе характерно за останалите обитатели. Още през първата нощ зеленооката бе успяла здравата да изплаши един ленив бухал, както и да лиши от вечеря нещастен сокол, прелитащ над гората. Катериците, които имаха хралупа в едно от най-старите дървета, пък напуснаха дома си завинаги след като Рей бе успяла да наводни кухината отмивайки цялата зимнина на животинките. Това за един демон бяха типичните „кротки и невинни шегички“. Рей бе щастлива, че макар напуснала Ада тя все още бе на много по-високо ниво от другите. Хората, които преминаваха през гората не и правеха особено впечатление. Демонката често се криеше сред клоните на дърветата и оттам ги наблюдаваше, понякога и прочиташе по някоя и друга тяхна мисъл, но те бързо и омръзваха. На 6тия ден откакто Повърхността бе станала нейн дом тя бе започнала да съжалява дълбоко в себе си за това решение, но бе наясно, че път назад нямаше. Докато се излежаваше на един от по-високите клони на някакъв вековен дъб, Рей усети странно влияние. Някой приближаваше, но той определено не бе човек. Демонката се заозърта любопитно между клоните. Няколко минути по-късно на поляната се появи странно създание, много приличащо на демон. Рей се подсмихна с прикри зад клоните, така че новопоявилата се да не я забележи. — Здравей! — бодрият глас на Рей изтръгна от мислите създанието.

— Кой е? Покажи се! — извика то и се заоглежда наоколо.

— Ха-ха-ха! — изкикоти се със звънлив детски глас Рей. — Намериме, де!

— Веднага се покажи! — очите на създанието започнаха да искрят заплашително.

— Оооох, стига… Много си скучна-Рей скочи от дървото и се приземи меко пред създанието-Хей, та ти си демон! — изненада се тя. — Наистина си демон, не съм сгрешила.

Рей плесна доволно с ръце и се усмихна широко, а зелените и очи заискряха с детска невинност.

— Не ме обиждай! — изрепчи се насреща създанието и скръсти ръце. Демонката се стъписа. Изви глава надясно, след това наляво, завъртя се около създанието, издигната на 20 см. от земята и рече:

— Но… но… как? Та ти приличаш на демон… А и защо да те обиждам, нали и самата аз съм такава-гласът на Рей показваше нейната обърканост. В доста ситуаций демонката би съумяла да прикрие емоцийте си, но сега никак не бе сигурна в това, което правеше.

— Ти си демон?! — отвърна и с отвращение непознатата — Какъв позор!

— Какво си тогава ако не си демон? — попита Рей и присви злобно очи. — Определено не си човек.