Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 13

От малка Джури била добра и помагала на всички деца в сиропиталището, както можела. Винаги била добра с хората. Възпитателките забелязали, че малката имала големи заложби, а и била симпатичка, и толкова различна от обикновените деца. Обожавала животните, но в дома не било позволено да се отглеждат домашни любимци, което я натъжавало понякога, защото си нямала приятел. Другите деца я смятали за странна, защото местила предмети само с мисъл. Сигурно ги било страх и затова страняли от нея.

Ноща когато Джури избягала не била от най-топлите, но се преживявало. Незнаеща накъде да тръгне и объркана тя се лутала из улиците. Няколко вечери по-късно както си вървяла в единия парк чула жалосно мяукане, тъй като обичала животните и била добра душа се ориентирала по звука и намерила малко котенце захвърлено в един храст. Било на не повече от месец и половина. На цвят било черничко, опашката му явно грубо счупена била къса, под муцунката имало бял триъгълник, а лапичките имали по малко беличко като чехлички. Раната на опашката била леко възпалена, но Джури извадила от раницата си една аптечка, която взела от сиропиталището, и промила и превързала раната на котето. Тъй като било доста симпатично, а тя не искала да го оставя само го взела и продължила лутането си.

Навътре в паркът, който бил голям имало една къща. Там живеела една старица, която Джури посещаваше отвреме на време и реши да я посети пак.

— Хей, здравей — поздрави момиченцето и се усмихна като влезе.

— Значи дойде моментът. — отвърна старицата.

— Какъв момент? — учуди се тя.

— Като те гледам този път избяга окончателно, нали?

— Ами… да. — отговори Джури, но побърза да се върне на предния си въпрос — За какъв момент спомена?

— Да те обуча, за да можеш да се защитаваш.

— Но на какво да ем обучиш? — продължи да любопитства тя.

— Ти скъпа Джури си вещица, както и майка ти беше. Да, познавах я преди да се случи нещастието. Тя го предчувстваше и ме помоли да бдя над теб, ако се случи нещо с тях и да те обуча за вещица. Още от малка имаш дарба.

Момичето остана със зяпнала уста и само успя да каже:

— Защо никога не ми каза?

— Няма значение, мисля че ще ти е интересно. — отговори старицата и се усмихна. — Сега ела, дете мое, да те настаня, а като гледам си водиш и приятелче.

Така изминаха две от най-хубавите години на Джури, но след като навърши 16 започна да се чувства несигурна и не на място. Постоянно обикаляше града, заедно с котето то я следваше като кученце навсякъде. Една вечер като се прибра започнa да си стяга багажа.

— Хей, да не си решила да си подредиш малко нещата? — попита усмихнато старицата, като я видя.

— Не, лельо Маги. Мисля че е време да потърся своето място в този свят и да отмъстя за семейството си. — отвърна й тя.

Това помрачи усмивката на Маги.

— Но ти не си готова още нищо, че си една от най-добрите ми ученички.