Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 11

Александър Кирилов

И така 9 месеца той живя, като обикаляше различни градове и се хранеше с животни в горите. Днес навършваше 112 години, но за хората си бе обикновен младеж на 19.

Вървеше по една тъмна уличка в покраинините на един голям град. След малко щеше да навърши 112 години. Бяха изминали около 9 месеца от както беше „напуснал“ Общността. Беше се заклел да не близва повече човешка кръв освен в краен случай или ако човека не беше вече мъртъв. Сега се прехранваше само с животинска крув и живееше главно по горите, където имаше доста „храна“. От време на време (както например сега) обикаляше из близките градове и научаваше какво става по света.

Изведнъж нещо привлече вниманието му. Нещо като сянка, която леко се размурда и изчезна след като Траск спря. Белокосият вампир бръкна в джоба си за да се увери че ножа му е налесно и внимателно се огледа. чу лек шепот точно зад гурба си:

— Честит рожден ден, Кроу. — Траск се обурна, но не видя никои. Изведнъж интуицията му подсказа да се мрудне и той се хвърли настрани, избягвайки един летящ към него камък с големината на главата му. Кроу извади сребурния си нож и видя нападателя. Както и предполагаше това беше вампирът Амос Радбърн — един от малкото, които знаеха първото му име, Майор в Армията.

— Ооо, Амос. От кога не сме се виждали. Близо година, а? — Кроу беше опитен боец и не се страхуваше от Радбърн. — Как вървят нещата Там?

— Не смеи да споменаваш Общността, предателио! Винаги съм знаел че си мекушав идиот, винаги!

— Но винаги си бил с по-нисък ранк от моя, винаги си бил мои подчинен — каза злобно Траск — Но сега предполагам са те назначили на моя пост, като Капитан. Или като се замисля… щом си тук и сега, маи не са те назначили, а?

— Назначиха онзи идиот Тревър Хъл, но все едно. Сега аз ще доставя главата ти лично на Пресидента и ще стана Генерал!

— Нима си вярваш? Ти никога няма да станеш добър боец.

Разярен, Амос се нахвърли върху Кроу, които ловко отскочи на страни и ритна Радбърн в гърба. Майора се изправи и отново атакува, но със същия неуспех.

— Хора вече не убивам, но вампири… — промълви Кроу. След като Амос се отказа да го повали на земята и извади пистолет, Траск реши да деиства бързо и прати ножа си право към сърцето на Радбърн. Тои обаче отскочи на страни и ножа се заби в ръката му. Без да чака повече, Кроу се нахвърли върху гърчещия се от болка вампир и му изпи кръвта. „Вкусно“ — каза на себе си белокосият вампир след това погледна часовникът на ръката на Амос. Беше вече 23 часа. Кроу Траск, вече бе на 112 години.