Читать «Кървави сълзи» онлайн - страница 10

— Изумително. — каза си момичето и тръгна да разучава мястото. Вътрешно й се струваше изключително познато това място все едно бе идвала и преди тук, но в същото време непознатостта му я плашеше…

— Кроу! Погледни! — каза един мъж с черна коса и посочи другия край на улицата.

Кроу Траск проследи погледа на този до себе си. В края на тъмната улица се появи един едър човек. „Сочна плячка“ — помисли си Кроу. Артуа тръгна към мъжа, но Траск го сграбчи за ръката и изсъска „чакай!“.

— Но… аз го видях! Аз трябва да му изпия крувчицата, Кроу! — изхленчи Артуа

— Тихо! И не ме наричай Кроу. За тебе съм господар, капитан или господин Траск. И от мен да мине просто Траск.

— Какво? По дяволите какво ти става Кроу? Променяш се. Някога бяхме приятели.

— Някога… — тихо промулви Траск.

Едрия муж приближаваше. С бързина неприсъща за обикновен човек, Кроу се затича към мъжа и се нахвърли върху него преди горкия човечец да успее да реагира. Острите зъби на белокосият вампир се забиха във врата на простосмуртния. Изведнъж Траск чу ужасен вик. Изправи се и видя една красива жена и две деца, които гледаха ужасено кум вампира или по-точно към едрия мъж отдолу, които май им беше роднина. И тогава отново изпита онова чувство. Чувство, което го мъчеше от около една година всеки път, когато убиеше човек. Сега беше по-силно. Ужасеното лице на жената и децата плачещи за баща си болезнено усилваха това чувство, което Кроу с тъга наричаше „вина“. С болка Траск осъзнаваше че се превръща в нещо ужасно — вампир със съвест.

Артуа обаче гледайки жената с децата не виждаше ужасени хора, а просто храна. С типична за вампир ловкост той скочи и се нахвърли върхо жената. Да… тя изглеждаше най — сочната. Без да осъзнава какво прави, воден от инстинкта си, Кроу се нахвърли върху чернокосия вампир преди тои да успее да си забие зъбите в врата на дамата. Двамата се сборичкаха и Артуа разярен и гладен за малко да захапе Траск. Кроу, осъзнавайки че единствената му възможност да се спаси е ако убие другаря си извади от джоба сребърен нож и го заби в корема на Артуа. Тои изгоря и от тялото му остана само пепел.

Белокосият вампир се огледа и видя че маиката с децата вече е избягала. После се замисли. Току що тои беше убил вампир. И то не кои да е, а сина на един от висшестоящите в Общността на Вампирите. Знаеше че макар и самият тои да е Капитан на Армията на вампирите (което беше висок и уважаван пост) го очакваше ужасна судба за стореното. Сега Кроу беше на 111 години и беше един от наи-талантливите млади вампири, поне според думите на самият Президент на Общността, макар и в сравнение с повечето „нормални“ вампири въобще да не беше чак толкова млад.

Но вече беше късно… Траск осъзнаваше че единствения начин да се спаси е да живее в изгнание. Странно защо, но осъзна че не е чак толкова недоволен от това, което се случи току що. Макар и според Общността да няма вампир със „съвест“, Кроу беше виждал много вампири, умряли заради това че са се отказали да обиват хора. А сега тои беше такъв. Изпитваше вина за това че в продължение на 105 години се е хранил като е убивал невинни хора, повечето от тях със семейства. От около 3-ч месеца дори сънуваше кошмари, в които духовете на убитите от него го нападаха и го разкъсваха. Опитваше се да не обруща внимание на всичко това, но днес всичко се обърна с главата надолу. Тои просто не можеше да гледа как Артуа ще убие горката жена, а след това и децата и. И в опита си да го спре го беше убил… да… сега вече Кроу Траск бе6е напуснал Общността и беше свободен вампир, живеещ в изгнание.