Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 38
Джон Роналд Руэл Толкин
Тогава в залата настанала тишина и Тингол вдигнал ръка да обяви присъдата за произнесена. Но в този момент Белег дотичал отвън и се провикнал:
— Господарю, мога ли да говоря?
— Късно идваш — рекъл Тингол. — Не беше ли поканен заедно с другите?
— Тъй е, господарю — отвърнал Белег, — ала се забавих; търсех някого. Най-сетне водя свидетел, когото трябва да изслушаме преди присъдата.
— Бях призовал всички, що имат нещо да кажат — рекъл кралят. — Какво би могло да промени словата на ония, които изслушах досега?
— Сам ще решиш, като го чуеш — казал Белег. — Изпълни тази моя молба, ако съм заслужил благоволението ти.
— Заради теб ще я изпълня — рекъл Тингол.
Тогава Белег излязъл и довел за ръка девойката Нелас, която живеела из горите и никога не идвала в Менегрот; а тя се стъписала от грамадната колонна зала с каменен свод и от множеството очи, вперени в нея. И когато Тингол й повелил да говори, рекла:
— Господарю, аз седях на едно дърво…
Ала след туй се запънала от трепет пред краля и не могла да изрече нищо повече. А той се усмихнал и казал:
— И други са вършили същото, но не са считали за потребно да ми разкажат.
— Тъй е — отвърнала тя, окуражена от неговата усмивка. — Дори самата Лутиен! През онова утро си мислех за нея и за човека Берен.
Нищо не казал Тингол, само престанал да се усмихва и зачакал Нелас да продължи.
— Защото Турин ми напомня за Берен — изрекла тя най-сетне. — Чувала съм, че били сродници, и туй личало, ако се вгледаш по-близо.
Не изтърпял Тингол и я прекъснал:
— Може и тъй да е. Ала Турин, син Хуринов, стори презряно дело и вече не ще го виждаш, та да обсъждаш родословието му. Защото сега ще изрека присъдата.
— Повелителю! — викнала тя. — Изтърпи още малко и ме остави да довърша. Седях на едно дърво, за да зърна Турин, докато минава по пътя; и видях как Саерос изскочи от гората с щит и меч, та го нападна изневиделица.
При тази вест из залата се надигнал ропот и кралят вдигнал десница с такива слова:
— По-сериозно свидетелство носиш, отколкото очаквах. Внимавай сега какво изричаш; защото тук се решава човешка съдба.
— Тъй рече и Белег — отвърнала тя — и само затуй се осмелих да дойда тук, та Турин да не бъде осъден несправедливо. Той е храбър, но и милостив. Двамата се сражаваха, господарю, додето Турин отне на Саерос щита и меча; ала не го съсече. Затуй не вярвам, че е желал смъртта му. А ако и да посрами Саерос, то срамът беше заслужен.