Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 37

— Уви! Ела сега с нас, Турин, защото в такова дело сам кралят трябва да отсъди.

Но Турин възразил:

— Ако кралят съдеше справедливо, би ме обявил за невинен. Ала не беше ли този тук негов съветник? Може ли справедлив крал да си избере приятел с лукаво сърце? Отхвърлям както законите, тъй и присъдата му.

— Прекомерно са горделиви тия слова — рекъл Маблунг, макар че от сърце съжалявал младежа. — Научи се на мъдрост! Не ставай доброволен изгнаник. Моля те да се завърнеш с мен като приятел. Има и други свидетели. Когато кралят узнае истината, навярно ще ти прости.

Но на Турин му били омръзнали елфическите чертози, а и се боял, че може да го затворят; затуй рекъл на Маблунг:

— Отхвърлям молбата ти. Не искам от крал Тингол прошка за каквото и да било; и сега отивам там, където властта му не ще ме достигне. Имате само два избора: да ме пуснете или да ме убиете, ако такъв е законът ви. Защото сте малцина, за да ме хванете жив.

По пламъка в погледа му разбрали, че казва истината, и го оставили да си върви; а Маблунг промълвил:

— Стига ни и една гибел.

— Не съм я желал, но и не скърбя за нея — отвърнал Турин. — Нека Мандос му отсъди каквото е заслужил; и ако някога пак се завърне в земите на живите, дано да е по-мъдър. Сбогом!

— Щом това желаеш, върви си с мир! — рекъл Маблунг. — Ала тръгнеш ли, не се надявам на добро. Сянка е легнала на сърцето ти. Дано при следващата ни среща тя не се окаже още по-мрачна.

Вместо отговор Турин им обърнал гръб и с бърза крачка се отправил самичък незнайно накъде.

Разказват, че когато Турин не се завърнал към северните предели на Дориат и нямало вести от него, сам Белег Крепколък отишъл в Менегрот да го дири; и с натежало сърце узнал що е сторил Турин и как е избягал. Не след дълго Тингол и Мелиан се завърнали в чертога, понеже лятото отминавало; а когато чул какво се е случило, кралят казал:

— Скръбна е тази случка и трябва да изслушам всичко докрай. Макар че е погубен моят съветник Саерос, а доведеният ми син Турин избяга, утре ще седна на съдния трон и ще изслушам пак всичко поред, преди да отсъдя.

На другия ден кралят седнал в тронната зала на Менегрот и сбрал всички свои съветници и благородниците от Дориат. Много свидетели били разпитани и от тях Маблунг говорил най-дълго и най-ясно. А когато разказал за свадата край трапезата, на краля се сторило, че Маблунговото сърце клони към Турин.

— Като приятел на Турин, син Хуринов, ли говориш? — попитал кралят.

— Приятел му бях, ала по-силно и по-отдавна обичам истината — отговорил Маблунг. — Чуй ме докрай, господарю!

Когато всичко било проучено и разказано чак до прощалните слова на Турин, Тингол въздъхнал и рекъл:

— Уви! Виждам по лицата ви сянка. Как се е прокраднала в моето кралство? Туй е дело на нечия зла воля. Смятах Саерос за верен и мъдър; ала да беше жив, щеше да познае гнева ми, понеже злонамерен е бил присмехът му и смятам него отговорен за всичко, станало край трапезата. Дотук Турин има моята прошка. Ала не мога да отмина с лека ръка делата му сетне, когато гневът би трябвало да е охладнял. Посрамването на Саерос и гонитбата до смърт са още по-черни деяния от самата обида. Те издават жестоко и горделиво сърце. — Тук Тингол дълго мълчал и най-сетне изрекъл със скръб: — Неблагодарен храненик е той и прекомерно надменен за човешката си участ. Как да приютя оногова, що презира мен и моя закон, как да му простя, ако не се разкайва? Ето каква е присъдата: ще прокудя Турин от Дориатското кралство. Ако пожелае да влезе, нека бъде доведен на съд при мен; и вече не е мой син, додето не помоли за прошка в нозете ми. Ако някой тук смята това за несправедливо, нека говори!