Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 36

— Не го забравям — отвърнал Саерос; ала не усмирил гнева си и цяла нощ мислил за оскърблението и злобата му растяла.

На сутринта, когато Турин напуснал Менегрот и се запътил към северните предели, той го причакал в засада. Преди Турин да измине много път, Саерос ненадейно връхлетял изотзад с гол меч в едната ръка и щит в другата. Но Турин, привикнал да бъде нащрек из пущинака, зърнал атаката с крайчеца на окото си, отскочил настрани, бързо извадил меча си и се завъртял срещу врага.

— Морвен! — провикнал се той. — Сега оскърбителят ти ще плати за подигравките!

С един удар разцепил щита на Саерос и мечовете им подхванали светкавична борба. Ала Турин дълги години бил усвоявал суровите бойни уроци, та станал бърз като елф, само че много по-силен. Скоро надделял в схватката и като наранил десницата на врага, вече го държал в своя власт. Стъпил тогава върху меча, който Саерос изпуснал, и казал:

— Саерос, чака те дълъг бяг, та одеждите само ще пречат; стигат ти и косите.

После изведнъж го повалил, смъкнал му дрехите и Саерос се изплашил, усещайки силата му. Но Турин го оставил да се изправи и викнал:

— Бягай! Бягай подлецо, що осмиваш жените! И ако не си по-бърз от елен, с меча ще те подкарвам изотзад.

После забил острието на меча си в задницата на Саерос и онзи хукнал из пущинака с диви вопли за помощ; а Турин тичал подире му като хрътка, та накъдето и да свърнел Саерос, все усещал отзад острието на меча.

Воплите на Саерос привлекли мнозина към тая гонитба и те се втурнали подир двамата, ала само най-бързите не изостанали. Най-отпред тичал Маблунг и смут го обземал, защото, макар да не одобрявал снощните подигравки, спомнял си поговорката: „зло, събудено призори, до вечерта се превръща в Морготова радост“; а освен туй елфите смятали за непочтено да посрамват когото и да било без съд и присъда. Никой не знаел тогава, че Саерос пръв нападнал Турин и искал да го погуби.

— Спри, Турин, спри! — провикнал се той. — Туй е оркско дело сред горските дебри!

Ала Турин отвърнал:

— Оркско дело сред дебрите за оркски слова в чертога!

Преди Маблунг да продума, Турин тъкмо се канел да пусне Саерос, но сега надал вик и пак се втурнал подире му; а онзи вече не се надявал на помощ и като мислел, че смъртта го гони по петите, тичал слепешком напред, додето изведнъж стигнал ръба на дълбока клисура между скалите, по която течал приток на Есгалдуин, а отсрещният бряг бил далече дори за еленов скок. Обзет от ужас, Саерос опитал да я прескочи; но не успял да се закрепи на другия бряг и с крясък рухнал назад, та загинал върху голяма скала сред потока. Тъй свършил животът му в Дориат; и дълго щял да го държи Мандос в чертозите си.

Взрял се Турин надолу към бездиханното тяло насред потока и си помислил: „Нещастен глупец! Оттук нататък щях да го пусна да се завърне в Менегрот. А сега ме очерни с вина незаслужена“. Обърнал се с мрачен взор към Маблунг и другите, що наближили и спрели до него на ръба. Подир дълго мълчание Маблунг продумал: