Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 122

Първата поправка е свързана с географията. Казано е, че когато в съдбовната вечер Турин и неговите спътници напуснали Нен Гирит, те не тръгнали право към дракона, легнал отвъд клисурата, а най-напред минали по пътеката за Бродовете; но „не след дълго завили на юг по друга тясна пътека“ и пресекли горите над реката към Кабед-ен-Арас. Според оригиналния текст, докато се приближавали, „на изток зад тях заблещукали първите звезди“.

Докато подготвях текста за „Недовършени предания“, не забелязах, че това не може да бъде вярно, защото те определено не се движат на запад, а на изток или югоизток, тъй като се отдалечават от Бродовете, и първите звезди трябва да са пред тях, а не зад тях. Когато обсъждах това във „Войната за Силмарилите“, аз приех предположението, че „другата тясна пътека“ отива първо на юг, а после отново завива на запад, за да стигне до Теиглин. Но сега това ми се струва неправдоподобно и неподкрепено от повествованието; далеч по-просто би било „зад тях“ да се замени с „пред тях“, както и сторих в новия текст.

Картата, която скицирах, за да илюстрирам в „Недовършени предания“ разположението на местността, всъщност не е добре ориентирана. От бащината ми карта на Белерианд, възпроизведена и в моята карта към „Силмарилион“, личи, че Амон Обел е почти право на изток от Теиглинските бродове („луната изгряла иззад Амон Обел“), а Теиглин тече по клисурата на югоизток или юг-югоизток. Сега прерисувах картата и включих приблизителното местонахождение на Кабед-ен-Арас (в текста е казано, че „точно по пътя на Глаурунг, северно от мястото, където се вливал Келеброс, лежала една от тия клисури — далеч не най-дълбоката, ала по-тясна от всички други“).

Втората поправка засяга историята около убиването на Глаурунг при прекосяването на клисурата. Съществуват чернова и окончателен вариант. В черновата Турин и неговите спътници се изкачват по отсрещния бряг на пропастта, докато достигат под ръба; цяла нощ висят там и Турин „се борел с черни сънища, сред които с цялата си сила и воля се вкопчвал и стискал“. Когато денят наближава, Глаурунг се приготвя да прекоси клисурата „не право над тях, а малко на север“ и затова Турин е принуден да се спусне надолу до речното корито, а после пак да се изкатери по канарите към търбуха на дракона.

В окончателния вариант Турин и Хунтор са се изкатерили само донякъде по отсрещния бряг, когато Турин казва, че хабят силите си в изкачване, преди да знаят къде ще премине Глаурунг; „затуй спрели и зачакали“. Не се казва, че са слезли надолу от това място и откъсът за дрямката на Турин „сред която с цялата си сила и воля се вкопчвал и стискал“ отново се появява от черновата. Но в преработената история няма необходимост от вкопчване; те са могли и със сигурност са слезли до дъното, за да изчакат там. Всъщност точно така и става — в окончателния текст от „Недовършени предания“ е казано, че те не били на пътя на Глаурунг и Турин „изтичал напред покрай реката, за да стигне под него“. За по-логично замених „не стояли точно на пътя на Глаурунг“ с „не се намирали точно на пътя на Глаурунг“ и „изтичал напред покрай реката“ с „изтичал напред покрай канарите“