Читать «Господството на Борн» онлайн - страница 21

— Тоест? — изгледа го, без да трепне, Борн.

— Тоест смъртоносният удар ще бъде нанесен на такова място и в такъв момент, че да ви хванат напълно неподготвен. — Той вдигна многозначително пръст. — И ударът, ще нанесе някой…

— Да?

— Истината е, че се нуждая от помощта ви, господи Борн — въздъхна Есай. Борн едва се сдържа да не се изсмее в лицето му. Вместо това поклати глава, а Есай продължи: — Знам, трудно е за проумяване. И аз се чувствам така. — Той направи крачка към събеседника си. — Но както се казва, животът е странно нещо, а, честно казано, не мога да си представя по-странни съюзници от нас двамата. — Той сви рамене. — И въпреки това…

Борн го изчака да продължи. Нямаше намерение да му прави услуга, като му помага да водят този странен разговор. Не че не го харесваше. Дори му беше неприятно, че навремето бе нахлул в дома му. Не можеше да обвинява Алекс Конклин за това прегрешение, въпреки че го бе сторил по негова заповед. Конклин най-вероятно не си беше дал сметка какви ще бъдат последствията от задачата, която бе поставил на Борн, а и едва ли го е било чак толкова грижа. Само че с Борн не беше така. Беше напълно наясно какво е за един мюсюлманин да омърсиш дома му — и все пак изпълни заповедта. Факт е, че беше длъжник на Есай. И точно това го задържаше тук в момента.

— Кога преминахте на другата страна? — Въпросът беше много важен.

— Преди много години — отвърна Есай, без да се колебае. — Но едва миналата година реших да скъсам открито с тях.

— Какво щяхте да правите с информацията в лаптопа, който откраднах от дома ви тогава?

— Канех се да изчезна и да се покрия заедно с нея. Но вие ми попречихте.

Последва гробно мълчание — дори птичките и насекомите сякаш замлъкнаха.

— И ето ни тук двамата — Есай разпери ръце с дланите нагоре, — в тази дива джунгла, заобиколени от облаци комари и мухи.

Той се дръпна от вече пияния Корелос, който се беше вкопчил в бутилката, сякаш е евтина проститутка. Борн го последва в гъсталака наблизо. Двама от войниците ги изгледаха със зле прикрито презрение, а после, отегчени, се изплюха на земята и отидоха да си вземат бира от хладилника.

— Тези колумбийци… — каза Есай с онзи заговорнически тон, който така добре му се удаваше, когато решеше да го използва. Не довърши, но само с две думи изрази всичко, което искаше да каже. Очевидно се смяташе за нещо повече от тях и може би беше прав. При всички положения беше по-добре образован, повече видял от света. Може би обаче смисълът беше друг. Тези мъже, дори и най-ниско образованите от тях, притежаваха концентрирана енергия, която като циклон можеше за секунда да опустоши всичко. Смъртта не се съобразява нито с образованието, нито със степента на осъзнатост на когото и да било — пред нея всички стават равни.

Имаше нещо важно, което Борн искаше да знае.

— Бях останал с впечатление, че веднъж постъпиш ли в „Северий Домна“, няма напускане. Какво ви накара да скъсате с тях?

— Навремето в целите на организацията имаше нещо истинско — среща между Изтока и Запада, само по себе си благородно и смело начинание, — но се получи все едно да се опиташ да смесиш вода и масло. Постепенно, почти незабележимо, „Северий Домна“ се промени. — Той сви рамене. — Може би започна с издигането на Бенджамин Ел-Ариан, макар че това твърде опростява нещата въпреки личната ми неприязън към него. Без съмнение той беше и все още е основният причинител, но заразата вече е проникнала твърде надълбоко и не може да бъде спряна.