Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 256

Помещението се намираше на третия етаж. Както бе казала Стейси, Джен Шийлдс бе тази, която бе обявила, че в сградата зад каменния зид няма нищо подозрително. Но дори да не бе успяла да уреди тя да ръководи претърсването там, би било лесно за полицаите да не забележат съществуванието му в бързината. По някое време някой от обитателите беше поставил на входа двойна врата. Когато се отвореше вратата на стълбищната площадка, отзад се виждаше недълбоко помещение, подобно на килер с прашни рафтове. Но ако се вгледаше по-внимателно, човек забелязваше скритата под един рафт ключалка и хлътналата в специална вдлъбнатина дръжка. Сградата беше от тези, чиито наематели трябваше да бъдат разпитани заедно с наемодателите. Най-много след още един ден щяха при всички положения да свържат името на Карл Макензи с жилището.

Кевин Матюс и Сам Еванс се хвърлиха с все сили върху вътрешната врата. Тя рухна и се превърна в купчина трески и прах. Карол си проправи път и влезе първа. Сърцето й се беше качило в гърлото. Първоначално й се стори, че е много късно. Пола лежеше напълно неподвижно, със затворени очи. Стаята беше вмирисана на пот и урина.

— Махнете белезниците! — нареди Карол и дръпна чаршафа за единия край, освобождавайки го достатъчно, за да прикрие голотата на Пола. Еванс притича покрай нея с клещи в ръце и изпъшка:

— Господи, Пола! — докато режеше веригата на белезниците.

В стаята нахлуха хората от екипа за спешна помощ, и веднага помолиха да им бъде освободено място, за да си вършат работата. Карол се наведе над Пола и я погали по главата. Кожата й беше гореща от високата температура. Сърцето на Карол подскочи от облекчение. Тя отстъпи назад, за да остави лекарите да си вършат работата, точно в момента, когато Еванс успя да среже последната верига.

— Как е тя? — попита тревожно Карол, когато започна прегледът.

— Жива е, но е много слаба — каза един от екипа, без да откъсва поглед от Пола.

— Да не сте посмели да я изпуснете — каза Карол и тръгна към площадката. Там извади телефона си и набра номера на Тони. Той отговори още при първото иззвъняване.

— Тони, намерихме я. Открихме Пола.

— Жива ли е?

— Да. Жива е.

— Слава Богу — въздъхна той.

Когато изключи телефона, Карол установи, че е заобиколена от изпаднали във възторг следователи, които си честитяха взаимно успеха. Възторгът беше всеобщ, така че никой, дори самата Карол, не забеляза, че някой липсва. Вдигаха толкова шум, че насмалко щяха да не чуят звъна на мобилния й телефон. Тя влезе обратно в стаята, където санитарите прехвърляха Пола на носилка, за да чува по-добре.

Гласът от другата страна й беше непознат.

— Търся главен инспектор Джордан.

— Да, на телефона. С кого разговарям?

— Обажда се инспектор Макгрегър. От Акмелвик.

Говореше сухо и мрачно.

— Да не би да сте заловили Ник Сандърс?

Карол не смееше да се надява, но не можеше да си представи друг повод, по който човек с чина на Макгрегър би се озовал в онова затънтено селце посред нощ, освен арестуването на сериозен престъпник. Беше прекалено хубаво, за да е истина. Бяха открили Пола, бяха арестували Джен Шийлдс, а сега бяха заловили и човека, измъчвал и убил Тим Голдинг и Гай Льофевр.