Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 255

„… мен договор с предварително пла… Едност…!%… айтрън Лейн, Темпъл… Макензи“

Когато принтерът оживя и зашумоля с хартията, Стейси хукна надолу към стаята на отдел „Убийства“, където на стената висеше голямата карта на Темпъл Фийлдс. Плъзна пръст по хартията, проследявайки имената на улиците. Ето я. Сайтрън Лейн. Малката уличка, отклоняваща се от улицата, на която бе изчезнала Пола.

С все по-нарастваща възбуда тя затича обратно към бюрото си. Междувременно знаците „!“ и „%“ бяха разчетени като 1 и 5. Беше се справила.

Карол отпусна глава на волана и почувства болката от напрегнатите мускули да се разпростира по раменете й в поредица от спазми. Не можеше да се справи с Джен Шийлдс. Нима тази жена беше в състояние да се измъкне от всякакви уличаващи я доказателства? Очевидно беше използвала целия си професионален опит, за да си изработи съвършените обяснения и извинения за всеки аспект от престъпната си дейност. Карол беше привикнала на първоначалното перчене на заловените престъпници, но това тук излизаше извън границите на обикновената самоувереност и достигаше своеобразна, макар и деформирана, убедителност.

Но с всичко това тя би могла да се примири, ако само успееше да прибере Пола жива у дома. Но шансовете в това отношение сега не бяха по-големи, отколкото в който и да било друг момент след отвличането й.

Тя изправи уморено рамене и запали двигателя. В същия момент мобилният й телефон зазвъня.

— Карол Джордан — обади се тя с глух глас.

— Стейси е — чу се отсреща. — Струва ми се, че открих.

— Какво си открила? — Карол не смееше да повярва.

— Открих къде е Пола — в един апартамент на Сайтрън Лейн номер петнайсет, в Темпъл Фийлдс. Наемният договор е сключен на името на Карл Макензи. Наши хора са влизали там още в нощта на отвличането, но сержант Шийлдс е водела претърсването и казала, че няма нищо подозрително.

Карол почувства, че гърлото й се свива от вълнение.

— Благодаря ти, Стейси — каза тя с усилие, преди сълзите да я задавят окончателно. — Аз поемам нещата.

Изключи телефона и се обади на Мерик. Никакъв отговор. Къде, по дяволите, се беше дянал? Сега нямаше време да го търси, но хубаво щеше да го насоли, когато най-сетне се появеше. Ругаейки под нос Мерик, Карол опита с номера на Кевин. Той отговори на второто позвъняване.

— Кевин, тръгвай към Темпъл Фийлдс, Сайтрън Лейн номер петнайсет. Ще се срещнем там. Доведи цял екип. Не влизайте, повтарям, не влизайте вътре, преди да съм дошла аз. Ясно ли е?

Тя затвори телефона, включи на скорост и посегна към микрофона на радиостанцията.

— Главен инспектор Карол Джордан до централата. Пратете екип за спешна медицинска помощ на Сайтрън Лейн петнайсет, Темпъл Фийлдс. Повтарям, пратете екип за спешна медицинска помощ на Сайтрън Лейн номер петнайсет, Темпъл Фийлдс. Край.

Радиостанцията запука в отговор.

— Освен това да дойде някой с комплект клещи — допълни Карол.

— Клещи ли? — повтори операторът.

— Да, резачи — от онези, които могат да режат белезници.