Читать «Чуждото страдание» онлайн - страница 252

Тя го изгледа със съжаление и поклати глава.

— Не разбирам за какво говорите.

— Така ли? Аз пък си мислех, че ще ти бъде приятно да споделиш тайните на успеха си. Можела си да направиш добри пари, само като обучаваш хора като мен как да се сдобият с абсолютна власт над друго човешко същество, дори то да е жалък екземпляр като Карл или Дерек.

Никаква реакция. Тя дори не трепна. Тони реши да опита нещо по-различно.

— Жалко, че Карл Макензи е мъртъв. Сигурен съм, че би ни разказал доста интересни неща.

— Съгласна съм. Аз съжалявам повече от вас за смъртта му, защото ако беше жив, показанията му биха ме оневинили. Ако някой е режисирал тези убийства — нещо, в което между другото аз не вярвам — то Карл би ви убедил, че аз не съм този човек.

— Интересна мисъл, Джен. Все пак съществува един човек, който може да изясни този въпрос. В момента, в който разбере, че Гласът не е всевластното същество от представите му, когато узнае, че сме те арестували, Дерек Тайлър ще проговори. Дерек е жив и здрав, и мога да ти гарантирам, че ще говори.

Този път в усмивката й се прокрадна жестокост, очите й потъмняха от злорад присмех.

— На ваше място не бих била толкова сигурна в това. Всъщност не бих била сигурна в нищо от казаното дотук.

Ледените пръсти на страха сграбчиха сърцето му. Видя пред себе си Джен Шийлдс, която го беше чакала, облегната на стената в коридора на „Брадфийлд Мур“. Колко дълго го беше чакала там? Дали беше успяла да види Дерек Тайлър? Дали бе имала възможността да активира някакво внушение, заложено отдавна в съзнанието му?

— Какво става, докторе? — осведоми се Джен, видимо наслаждавайки се на изписалото се по лицето му объркване. — Като че ли си припомнихте нещо?

Тони скочи на крака и излезе тичешком в коридора. В същия момент и Карол излезе от стаята, в която наблюдаваше разпита. Срещнаха се в коридора.

— Тя дойде да ме вземе от „Брадфийлд Мур“ — каза той припряно, извади мобилния си телефон и набра с една ръка номера на болницата. — На телефона е доктор Хил. Трябва веднага да разговарям с дежурния санитар. — Той се обърна към Карол, докато чакаше да го свържат. — Трябва да отидеш веднага там. Доведете тук Дерек Тайлър. Някой трябва да стои неотклонно при него — двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, докато успея да го убедя да даде показания. Не бива да остава сам. Тя го е програмирала да се самоунищожи — той заговори отново по телефона. — Винсънт? На телефона е Тони Хил. Случаят е много важен. Как е днес Дерек Тайлър?

— Странно, че питате именно за него, докторе. Стори ми се много оживен, едва ли не весел. Мълчеше, както винаги, но в поведението му се забелязваше оживление.

— Кога го видя за последен път?

— Доколкото си спомням, когато изгасихме осветлението. Не сме имали основание да го проверяваме след това.

„Да му се не види“.

— Винсънт, мога ли да те помоля за една услуга? Можеш ли да идеш и да видиш как е Тайлър? Но сега, незабавно.