Читать «Смърт в облаците» онлайн - страница 109

— Това са лъжи, казвам ви!

— На шишенцето дори има ваши отпечатъци.

— Лъжете! Бях с…

— А, да. Бяхте с ръкавици? Мосю, струва ми се, че това малко признание е напълно достатъчно.

— Проклет малък шарлатанин! — Норман стана лилав от злоба, лицето му беше неузнаваемо. Той се нахвърли върху Поаро, но Джеп беше по-бърз. Той го стисна в желязна хватка и каза с равен глас:

— Джеймс Ричардс, с псевдоним Норман Гейл, арестувам ви по обвинение за предумишлено убийство. Предупреждавам ви, че всичко, което кажете, ще бъде записано и използвано като доказателство.

Норман Гейл се разтрепери ужасно. Имаше вид на човек, който всеки момент може да получи инфаркт.

Навън чакаха двама цивилни полицаи, които го отведоха.

Останал насаме с Поаро, дребният мистър Кланси пое дъх, изпълнен с възторг.

— Мосю Поаро — каза той. — Това наистина е най-вълнуващото преживяване в живота ми. Бяхте чудесен!

Поаро се усмихна скромно.

— Не, не. Джеп заслужава не по-малко възхищение. Той направи истински чудеса, докато установи, че Гейл е Ричардс. Канадската полиция в момента издирва Ричардс. Имал е връзка с някакво момиче, за което се е смятало, че се е самоубило, но на бял свят са излезли факти, които говорят за убийство.

— Ужасно! — възкликна мистър Кланси.

— Това е един убиец — каза Поаро. — И като много други убийци, жените го намират привлекателен:

Мистър Кланси се изкашля.

— Горката мис Грей.

Поаро поклати тъжно глава.

— Да, да. Казах й, че животът може да бъде много ужасен, но тя е смело момиче. Ще преживее всичко това.

С машинално движение Поаро оправи купчината вестници, които в гнева си Норман Гейл бе разпръснал.

Нещо прикова вниманието му — беше снимка на Виниша Кър на някакво конно състезание, „разговаряща с лорд Хорбъри и техен общ приятел“.

Поаро я подаде на мистър Кланси.

— Виждате ли това? След около година ще прочетете обява: „Съобщаваме за годежа и предстоящия брак между лорд Хорбъри и Виниша Кър.“ И знаете ли кой ще е отговорен за този брак? Еркюл Поаро! Ще нося отговорност и за още един брак…

— Лейди Хорбъри и Реймънд Бараклъф?

— О, не. Тези двама души не ме интересуват. — Той се наведе напред. — Имам предвид брака между мадмоазел Джейн Грей и мосю Жан Дюпон. Помнете ми думата!

Някъде около месец по-късно Джейн отиде при Поаро и му каза:

— Трябва да ви мразя, мосю Поаро.

Изглеждаше бледа и уморена, а около очите й имаше тъмни кръгове.

— Мразете ме, ако ви харесва — отговори той. — Но ми се струва, че сте от хората, които предпочитат да гледат истината в очите, отколкото да живеят в рая на глупците… А и не бихте живели в този рай кой знае колко дълго… Отърваването от съпруги е порок, който се задълбочава.

— Беше толкова симпатичен! — каза Джейн и добави: — Никога вече няма да се влюбвам.

— Естествено — съгласи се Поаро, — с това е свършено.

Джейн кимна.

— Трябва да си намеря някаква работа. Нещо интересно, което да ме погълне изцяло.

Поаро наклони стола си назад и погледна тавана.

— Бих ви посъветвал да заминете с Дюпон в Персия. Това е много интересна работа.

— Мислех, че е само ваш ход в разследването.