Читать «Смърт в облаците» онлайн - страница 108

— Ще ви кажа точно как сте извършили убийството — отговори Поаро. — Какво ще кажете за съдържанието на чантата си? Били сте на почивка. Защо тогава ви е била зъболекарската престилка? Ето този въпрос си зададох. И ето отговора… Защото тя твърде много прилича на престилката на стюардите… Ето какво сте направили… Когато стюардите са сервирали кафето и са отишли в другия салон, вие сте отишли до тоалетната. Там бързо сте гримирали лицето си, облекли сте престилката, взели сте една лъжичка от шкафовете срещу тоалетната и забързано, като истински стюард, сте преминали по пътеката към мястото на мадам Жизел. Забили сте шипа във врата й, пуснали сте осата от кибритената кутийка, върнали сте се в тоалетната, където отново сте се преоблекли. След това бавно и спокойно сте се върнали на мястото си. Цялата операция не е отнела повече от две минути. Хората не обръщат особено внимание на стюардите. Единственият човек, който би могъл да ви разпознае, е била мадмоазел Джейн. Но вие познавате жените! Винаги щом една жена остане сама, особено когато пътува с привлекателен млад мъж, тя използва всяка възможност, за да се огледа в огледалцето си и да оправи вида си.

— Така ли — усмихна се подигравателно Норман Гейл. — Колко интересна теория. Само че е само теория. Има ли още нещо?

— Доста — отговори Поаро. — Както казах, човек е склонен да се издава, докато води разговор… Проявихте непредпазливостта да споменете, че сте работили в някаква ферма в Южна Африка. Това, което пропуснахте да споменете, но аз си направих труда да установя със сигурност е, че тази ферма и била за отглеждане на змии…

По лицето на Норман Гейл за първи път се появи страх. Той се опита да каже нещо, но не успя.

Поаро продължи:

— Там сте се подвизавали със собственото си име Ричардс. Изпратихме телеграфно ваша снимка и тя беше разпозната. Същата снимка беше разпозната и в Ротердам, където сте се оженили за Ан Морисо.

Норман Гейл отново се опита да каже нещо и отново не успя. Нещо у него изведнъж се промени. Хубавият, жизнен млад мъж изведнъж заприлича на плъх с неспокойни очи, който се мъчи да избяга, но няма накъде…

— Бързането осуети плановете ви — продължи Поаро. — Директорката на „Институт дьо Мари“ ускори допълнително нещата, като е писала на Ан Морисо. Би било подозрително да не се обърне внимание на тази телеграма. Успели сте да убедите жена си, че ако не прикрие някои факти, или тя или вие ще бъдете заподозрени в убийството на мадам Жизел, тъй като за жалост и вие сте били в самолета. Когато сте се срещнали след разговора й с мен, вие още повече сте ускорили нещата. Уплашили сте се, че бих могъл да накарам Ан да ми каже истината… Може би и сама е започнала да ви подозира… След това сте я накарали да напусне бързо-бързо хотела и да се качи на влака. Дали сте й отровата насила и сте оставили празното шишенце в ръката й…

— Куп долнопробни лъжи!

— Ни най-малко. На шията й е имало синина.