Читать «В подземията на Ел Пасо» онлайн - страница 3

— Ще поискаме от Реймънд Габриел откуп за него.

Старицата на име Франка отново се закиска като луда.

— И за това Габриел ще отиде по дяволите!

— Все пак в лицето на Франк Шаткин той губи най-добрия си човек — отвърна Ягуара Джексън. — Трябва да погледнеш на нещата от тази позиция, Франка.

Тя замълча. И за да не й позволи да размишлява дълго, отново я сграбчи за мършавите, костеливи рамене.

— А сега се връщай обратно в кръчмата — предупреди я той. — Иначе клиентите ти ще забележат най-сетне, че твърде дълго те е нямало.

— Обещай ми, че няма да го убиете! — изсъска тихо старата франка.

— Кълна ти се — каза Ягуара Джексън. В тъмнината Франка не можа да види злокобната му усмивка.

Тя се извърна някак припряно и тръгна забързано обратно по коридора. Малко след това се заизкачва по едно стълбище. Въпреки че тук, в Подземието, беше тъмно като в рог, старицата се движеше бързо и безшумно като котка.

Тя беше вече близо седемдесетгодишна, но бе запазила все още някогашната си пъргавина. И зрението й все още бе добро. Можеше спокойно да чете вестника си без очила.

На най-горното стъпало тя се спря и се отпусна уморено. Трябваше първо още веднъж да си поеме дъх.

Зарови сбръчканото си лице в ръцете си и едва не се разплака.

„Има ли всичко това все още някакъв смисъл? — питаше се тя. — Трябва ли след 30 години да търся своето отмъщение? Скоро всички ние така или иначе ще бъдем мъртви. Реймънд Габриел, а и аз също. На него и без това не му остават повече от няколко години при този начин на живот. Мръсник! На колко ли още жени е навлякъл нещастия? Но със сигурност на никоя не е причинил такова зло, каквото причини на мене! Никоя не е гнила заради него в затвора! Само аз! Само аз, аз, аз!“

Тя се сепна, когато до слуха й достигна слаб звук, приличен на приглушен предсмъртен вик.

Старицата се посъвзе и забързано изкачи последните стъпала. След това премина по един таен коридор, в дъното на който се намираше прикрита врата, чието съществуване бе известно само на посветения.

Малко по-късно, идвайки откъм кухнята, тя влезе в бара си, който някога, преди време, е бил бодега¹. Всичко тук все още напомняше за времето на някогашния мексикански притежател.

Сегашният бар носеше името „Щастливият ангел“. Намираше се недалеч от развалините на старата мисионерска станция. Там още стърчеше една разрушена църковна кула. От зидовете също все нещичко се бе запазило. Но всичко вече бе обрасло с гъсти бурени и храсталаци.

Усмихната, Франка застана зад дългия тезгях на своя бар.

Неколцината клиенти, предимно мъже от „Барио де Латинос“, вече прилежно се бяха самообслужили, но на старата Франка й беше все едно.

От всички страни я посрещнаха със сърдечни усмивки и приятелски подвиквания.

Никой не знаеше какво става под земята.

Никой не подозираше нищо за ужасната тайна на Франка.

2.