Читать «В подземията на Ел Пасо» онлайн - страница 6

— Е, може да са с няколко хиляди повече — отвърна небрежно той.

Петра го обсипа с нежности. Тя беше очарователно момиче с изключително гореща кръв в жилите.

Но същевременно искаше да се докопа до парите на Ласитър. Това беше примамката, която той бе донесъл със себе си за лешоядите на Ел Пасо, по чиито следи го бе изпратила Бригада Седем.

Той не знаеше дали на въдицата му се бе хванала едра риба и дали ще му се отдаде чрез нея да се добере до дявола, който се ширеше като някой велик владетел оттатък, в Мексико, и който незаконно си беше вече присвоил обширни територии и тук, в Южен Тексас.

Името му беше Реймънд Габриел. Невероятно интелигентен и опасен мъж. За да бъде сложен край на машинациите му, трябваше да бъде включен специалист като Ласитър.

Това бе дяволски трудна задача, защото беше почти невъзможно да се докаже нещо за човек като Габриел.

Затова и Ласитър трябваше да опита по този необичаен начин. По този самоубийствен начин!

— Да вървим — настоя Петра.

— Накъде?

— При мен, вкъщи.

Той кимна и се усмихна.

— С удоволствие. Това определено ще бъде интересна нощ.

Тя го прегърна и го целуна, но той забеляза, че в мислите си бе вече някъде другаде.

Петра мислеше само за парите му.

— Трябва да изляза за малко, скъпи — прошепна тя.

— Не се притеснявай. Та нали трябва и аз да се облека.

Тя вече бе привършила с обличането и изхвръкна навън като стрела. Ласитър се подготви да бъде нападнат.

Петра също не си губеше времето.

— Това е голяма риба — тържествуваше тя. — Тоя има дванадесет хиляди долара.

— И ти смяташ, че ще се справим с него? — запита един от четиримата мъже.

— Той е тъпак. Изобщо не забеляза как го преметнах — и тя се изкикоти. После с палеца и показалеца си направи жеста, който в техните среди означаваше „пречукване“. — Трябва да бъде повален още с първия изстрел — прошушна тя. — Той наистина е глуповат, що се касае до главата, но ръцете му са бързи като светкавици. Не забравяйте това нито за миг! Най-добре още с първия куршум — точно между веждите.

Четиримата кимнаха и прегледаха револверите си.

— Считай го вече за мъртъв — каза Рикардо, главатарят на четиримата убийци. — А сега тичай обратно при него, иначе ще вземе да се усъмни в нещо.

Тя забърза обратно към китайското заведение и изчезна светкавично между двата ярко изрисувани дървени дракона, които охраняваха входа.

Четиримата мъже се отдръпнаха в една от тесните улички.

Съучастничката им щеше да поведе набелязаната жертва нататък.

Рикардо бе главатарят им. Всички те, и четиримата, бяха все хора от голямата банда на богатия и могъщ Реймънд Габриел, който притежаваше оттатък границата една огромна и великолепна хасиенда.

Но дори и тук, на тексаска територия, той бе заграбил вече доста за себе си. Всичко по привидно легален начин, но имаше някои хора, които се бяха усъмнили в това. Съществуваше подозрение, че тук, под повърхността, се работи с убийства и изнудвания.

Тава беше причината, поради която Ласитър от Бригада Седем бе изпратен в Ел Пасо.

Тясната уличка водеше към мексиканския квартал, към така наречения „Барио де Латинос“. Тук живееше предимно по-бедната част от населението, хората, които допреди няколко десетилетия все още бяха неограничени господари тук.