Читать «Сянката на марионетките» онлайн - страница 10

Суриявонг вдигна ръка и забрани на войниците си да влизат във вана, за да спасят затворника.

Вместо това отвори вратата още малко и плъзна бойния си нож по пода на вана, отстъпи и махна на хората си да се отдалечат.

Превозното средство се разклати, навярно от сборичкване, отекнаха два изстрела, вратата зейна и някой се строполи на мръсната земя.

„Дано да е Ахил“ — пожела си Суриявонг, но се оказа китайски офицер, който опитваше да събере вътрешностите си с ръце. За миг му хрумна безумната мисъл, че човекът първо трябва да ги измие, преди да ги натъпче обратно в корема си. Гледката бе отвратителна.

На вратата на превозното средство застана младеж в затворническа пижама, стиснал окървавен боен нож.

„Явно си изключителен боец, Ахиле — помисли си Суриявонг, — но няма нужда да се държиш толкова победоносно, след като току-що уби пазача си с нож, който не си очаквал някой да подхвърли в краката ти.“

— Всички ли са мъртви вътре? — попита Суриявонг.

Всеки войник би отговорил с „да“ или „не“, даже би дал отчет колко от тях са мъртви и колко не. Ахил обаче бе прекарал във Военното училище едва няколко дни и не бе придобил навиците на военната дисциплина.

— В общи линии — гласеше отговорът му. — Кой глупак реши да ми хвърлите нож, вместо да отворите вратата и да очистите пазачите ми?

— Провери дали са мъртви — нареди Суриявонг на най-близкия си войник.

След няколко мига му докладваха, че целият личен състав на конвоя е избит. Това бе изключително важно — Питър искаше да поддържа заблудата, че акцията не е извършена от Хегемонията.

— В хеликоптерите, двайсет секунди! — изкомандва Суриявонг. Хората му веднага се втурнаха към машините, а той се обърна към Ахил: — Командирът ми вежливо ви призовава да ни позволите да ви транспортираме извън Китай.

— А ако откажа?

— Щом разполагате със собствени ресурси, ще ви пожелая успех от името на командира си и ще се сбогувам с вас.

Всъщност заповедите на Питър не включваха подобно нещо, но Суриявонг знаеше, че е на прав път.

— Добре — съгласи се Ахил, — вървете си и ме оставете тук.

Суриявонг незабавно се насочи към командния хеликоптер.

— Чакай! — Ахил.

— Имате десет секунди — подхвърли през рамо тайландецът, скочи в машината и се обърна. Както очакваше, бившият затворник го бе последвал и сега протягаше ръка, за да го качат на хеликоптера.

— Радвам се, че избрахте да дойдете с нас — приветства го.

Ахил си намери място и седна.

— Твоят командир навярно е Бийн, а ти си Суриявонг, нали?

Хеликоптерът се издигна и се насочи към брега, но по друг маршрут.

— Командирът ми е хегемонът, вие сте негов гост.

Ахил се усмихна едва забележимо и внимателно огледа току-що спасилите го войници.

— Ами ако бях в някой от камионите? Лично аз никога не бих сложил затворника на очевидно място, ако командвах този конвой.

— Но вие не го командвахте — напомни му Суриявонг.