Читать «Мистерии» онлайн - страница 6

След ненадейното и много вълнуващо посещение продължението просто изфирясало от главата на Колъридж и той публикувал само познатия ни лирически фрагмент от знаменитата поема Кублай хан. Макар и в откъслечен вид, мнозина мастити критици и до ден днешен смятат съхранените стихове от съня на Колъридж за най-съвършения образец на музиката на английския език.

По времето на Колъридж и цели 155 години след това, този сън се броял за голяма мистерия. Който е чел Борхес, обаче знае, че през 1952 г. именно най-великият аржентинец, както обича да го титулува Хък, с лекота я разгада в своите Нови разследвания. Но истината е, че тази мистерия престанала да бъде мистерия още в 1836 г., ала тогава Хък не се усетил. Именно в 1836 г., докато се шляел из Париж, нехаейки за моята участ в далечната дива Чечня, където просто ме бе изоставил на произвола на съдбата², Хък Хогбен публикувал първия на Запад превод на една от многото Всеобщи истории, от които направо бъка в персийската литература. Става дума за Кратко изложение на Истории от Рашидеддин, съчинено в XIV век. И знаете ли какво може да прочете човек на една от страниците: „На изток от Чжунду Кублай хан издигнал дворец по план, който видял насън и съхранил в паметта си.“

Ха сега де! В XIII в. внукът на Чингис хан сяда на престола на китайския император и първата му работа е да построи дворец, който е видял насън, а в XVIII в. един английски поет, който изобщо няма хабер, че това творение е вдъхновено от съновидение, защото не знае нито монголски, нито китайски, за персийските диалекти (на които Хък е вещ познавач!) пък да не говорим, сънува поема за същия този мистериозен дворец на изток от Чжунду.

Песимистите, разсъждава Борхес, ще рекат, че историята на двата съня е просто съвпадение, рисунък, породен от случайността. Скептиците ще отсекат, че поетът е знаел за съня на императора, но си е траел, за да оправдае фрагментарността на поемата пред редактора си. По-разсъдливите просто ще приемат, че след разрушаването на двореца душата на хана е проникнала в душата на поета, за да възстанови той двореца с думи, по-трайни и от мрамора, и от метала. Но така или иначе ми се налага да призная, че в сходството на сънищата има някакъв скрит смисъл, а защо не и замисъл?

Чий обаче?!

Докато странстват из азиатските степи, в 1691 г. Хък Хогбен и отец Жербийон от Христовото войнство установяват, че от двореца на Кублай хан са останали само развалини; от поемата на Колъридж, както вече знаем, пък са останали едва петдесет стиха. Може би веригата от сънища не е стигнала своя край? Дали един още неразкрит на хората и драконите първообраз, един вечен обект не прониква постепенно от Нищото в нашия свят. Първата му изява е дворецът, втората — поемата и ключът към този странник от вечността навярно е в последния сън.

Едно е сигурно. Добре, че Хък е пропуснал да развенчае мистерията със съня на Колъридж още в 1836 г., защото Борхес никога нямаше да предприеме своите Нови разследвания.