Читать «Мистерии» онлайн - страница 5

— Не се смей бе двуглав изрод! Сънят ми си беше съвсем реалистичен. И при това цветен!

Кой знае защо Хък си е навил на пръста, че всички нормални холографни дракони са триглави, и откакто съм се пръкнал изпод ръцете му с две глави, има комплекс, че е създал изрод. Сега ясно ли ви е защо Хък Хогбен си води таен дневник? Забелязал съм, че само комплексираните хора неистово се стремят да увековечават дните си.

Из дневника¹ на Хък Хогбен:

29 декември 1996 г. Снощи сънувах, че Стоунхендж е древно светилище на Великата игра на вселената, която на Земята естествено е свързана с лятното слънцестоене. Играчите от моя сън с нетърпение очакваха слънцето да се скрие зад прословутия Камък пета на входа на Стоунхендж, та крупието най-сетне да изстреля с катапулта топчето по наклона на насипа. Тръпнещите от хазартна възбуда хомо луденс стояха пред дупките, на които са заложили, с надеждата да ударят джакпота, а тълпата от сеирджии отвъд рова неистово ревеше в очакване загубилите да изгорят на кладите пред дупките.

Сума векове и джорданобруновци се изнизаха в съня ми, докато в един момент на играещите хора не им остана нищо за залагане. И Стоунхендж I беше изоставен. Но понеже играта е най-добрата храна за ума, след петстотин години хомо луденс измислиха максиголфа… И започнаха стогодишните мъки по пренасянето на долорита и оформянето на синьокаменните колони. Мнозина играчи обаче се изхитриха и на път за находището пълнеха лодките със стока. Пък и на връщане от онова място, което днес се нарича Уелс, не бяха с празни ръце. Така, докато построят новото игрище за голф Стоунхендж II, хомо луденс пак забогатяха от „куфарната“ търговия. Тогава изхвърлиха сините камъни и побързаха да възобновят в доста по-представителен вид игралната рулетка Стоунхендж III.

Новото казино процъфтяваше цели петстотин години. Дори бяха изградени ложи за по-знатните зяпачи, които си чакаха реда да играят, докато фалиралите играчи на британските острови не измислиха футбола… И тук сънят ми свърши.

Тъй че за мен Стоунхендж не е никаква мистерия. А дали един сън може да послужи като доказателство, оставям да прецените сами. (Вж. Сънят на Колъридж)

2. Сънят на Колъридж

На времето от една емисия на Радио Москва само за чужбина (защото на руснаците не им се полага да знаят такива неща!) научих, че Менделеев дълго се мъчил да подреди химическите елементи, денем и нощем се потил горкичкият, докато най-сетне една вечер Таблицата на Менделеев просто не му се присънила готова. В личната библиотека на Хък обаче открих друг, много по-фрапиращ случай, описан от неговия покоен приятел Хорхе Луис Борхес. Та според Борхес в една прекрасна лятна нощ на 1797 г. на английския поет Самюъл Тейлър Колъридж му се присънили не просто някакви си стотина-двеста латински букви и арабски числа, подредени в таблица, а цели петдесет и няколко, при това римувани!, неравносрични стиха с изящна мелодичност! По-точно в съня му стиховете били над триста и на сутринта той побързал да седне да ги запише, но някаква прелъстителна дама го секнала рано-рано… (Нали знаете как стават тия работи!)