Читать «Мистерии» онлайн - страница 4

Я да видим обаче какво ще излезе, ако вземем, че отсеем плявата: Стоунхендж I е кръгла площадка с две могили и 56 дупки по периферията, оградени с насип, а пред входа се издигат два големи камъка. Това е то! Сега изглежда доста по-смислено. Само след 1000 години обаче площадката вече не прилича на себе си. В Стоунхендж II дупките са запълнени и в центъра на кръга се появяват 80 четиритонни синьокамени колони (не от „син камък“, с който се пръскат лозята, а от природно синята скала долерит!). Част от тях са подредени в два концентрични полумесеца, отворени по посока на северната могила, а други са разпръснати по периферията и по оста на входа, оформен вече като път. Ама и в този по-представителен вид Стоунхендж се запазва само стотина години. После някой не харесва сините камъни и ги разкарва, като връща модата на 40–50-тонните сарсенови блокове. В центъра на Стоунхендж III неочаквано се пръкват пет каменни порти, оградени с импозантна покрита колонада, около която отново са изкопани дупки, подредени в два концентрични кръга.

Вече започвате да се досещате, нали? Но преди да видим дали наистина става дума за възстановяване на първоначалното предназначение на обекта, нека да отхвърлим въпроса:

Как е съграден Стоунхендж?

Ще подмина с презрителна усмивка предположението на дълбокоуважаемия Ерих фон Деникен, че Стоунхендж е дело на извънземните, докато не го докаже. Повече хляб има (дали всички дракони огладняват като мен, когато пишат?!) във версията на откривателя на 56-те дупки Джон Обри, който още през XVII в. предполага, че става дума за друидско светилище. Келтската секта на друидите по-късно може и да е ползвала изоставеното съоръжение за нейните си обреди, но със сигурност не го е строила в 3100 г. пр. Хр., защото по него време е нямало и помен от нея. Бащата на Хък, старият Хогбен, е категоричен по този въпрос. А за някои работи човек наистина може да му вярва, защото той е създал материалната вселена. Но все пак от тази версия си заслужава да запомните думата светилище.

Логична и красива, но трудно доказуема е догадката на Ричард Муни, че си имаме работа с културен феномен (акумулатор, календар, алманах, обсерватория) на отдавна изчезнала свръхцивилизация. Според мнозина от неговите последователи става дума за народа на Атлантида. За съжаление при анализа на тази хипотеза не можем да разчитаме на стария Хогбен, защото той презира хората и е убеден, че нито една човешка култура на Земята не е достигала равнището на свръхцивилизация.

Общо взето обаче, всички предположения за предназначението на Стоунхендж почти напълно игнорират първоначалния му вид, дето го оприличихме на сито за прецеждане на гигантски макарони. А всъщност там е разковничето!

Разбрах го едва когато една прекрасна сутрин на белия коралов плаж пред пещерата на Таоа на остров Фату Хива спипах Хък Хогбен да записва в дневника си как сънувал, че Стоунхендж е първата игрална рулетка на Земята. Докато лявата ми глава надничаше зад рамото му, дясната я напуши такъв смях, че Хък изрева: