Читать «Нощен шепот» онлайн - страница 3

Той скочи, с рамо удари дървената врата, която изтрещя, и той проникна вътре, улавяйки в прегръдката си злосторника.

Вкопчени един в друг двамата полетяха със силата на неговия устрем и се приземиха на огромното легло в средата на стаята. Ръце лудо се размахаха срещу него, ритащи крака го заблъскаха. Привидението се огъваше под него като прикована котка. Той мълчешком и безжалостно се мъчеше да омаломощи противника си, само за миг се стресна, когато ръцете му докоснаха нещо много меко. Стегнато, но меко. Пълно и съблазнително.

Женски гърди.

— Не! Моля ви! — Викът беше много женствен. Тревожен. Не, ужасен. Той усещаше препускащото й сърце, чуваше свистенето на въздуха в гърдите, докато тя се бореше да си поеме дъх. Но продължаваше да се мъчи да се изскубне…

Той изсумтя, възседна я и ловко улови китките й.

— Добре! — промълви той ядосано и повтори: — Коя по дяволите сте вие и какво търсите тук?

Както преди малко, облакът внезапно скри луната и всичко потъна в мрак, също така внезапно сега се оттегли. Сребрист лъч проникна през стъклата на двукрилата врата, водеща към откритата тераса пред апартамента на стопанина на дома.

Сега той ясно я виждаше, тя него — също.

Посегна към черната качулка, покриваща главата и лицето й, и я дръпна. Показа се буйна коса, блеснала като прясно изсечена медена монета на лунната светлина. Показа се и лицето й… Диви, котешко зелени очи с гъсти ресници се впериха в неговите. Изумен, не можеше да откъсне очи от лицето на жената. Високи деликатни скули. Бакърени вежди. Прав, орлов нос. Добре оформена уста, чиято долна устна намекваше за вродена чувственост.

Все още беше под него, само бързото повдигане и спадане на гърдите й издаваше колко искрен е страхът й.

Той се отдръпна назад, отпускайки се на собствените си бедра, но продължаваше здраво да държи пленничката си, притискайки таза й с колене. Скръсти ръце на гърдите си, все така втренчил присвитите си очи, докато погледът му заприлича на опасен златист лъч. Устните му се разтеглиха в подигравателна, цинична усмивка.

Познаваше сияйните, котешко зелени очи, вперени в неговите. Така, както познаваше и бляскавата дълга коса в наситено бакърен цвят. И знаеше защо тя толкова лесно успя да прескочи парапета на стълбите и да се върти и извива с лекотата на танцьорка.

Тя беше танцьорка.

Той дори донякъде познаваше меката и гъвкава форма, която сега се огъваше под неговата. Някога при раждането на една илюзия той я беше държал. Беше я държал и носил по дълга, извиваща се стълба.

И когато с гърба си беше скрил лицето й от камерата, беше видял враждебните искри, които проблясваха в очите й. Беше усетил как се стяга, отвратена, че трябва да изтърпи тези мигове в прегръдката му… Виждал я беше пред камерата, беше я виждал и зад камерата.

Беше я виждал да танцува.

— Ах, госпожице Келър. Колко мило да ви видя тук, но и колко странно! Не искахте да ми направите компания на чаша вино, а ето че се срещаме, докосвайки се бедро в бедро, в леглото ми. Трябва ли да се лаская, госпожице Келър? За съжаление, мисля, че не. — Изведнъж бавно се наведе напред с длани обхвана главата й, очите му излъчваха смразяващ златист огън, обгорялото му лице беше заплашително напрегнато.