Читать «Двама са много» онлайн - страница 20

— Че какво да правя? Пречупен ми е гръбнака!

— Това е моя грижа. Съгласен ли си или не?

— Да, разбира се. Това е съвсем порядъчно предложение от твоя страна, Майстър. Твърд факт. Давам думата си, а тя все още нещо означава, нали?!

— Отлично! — каза Джордж.

Като напрегна всичките си сили, той свали тялото им от камъка. После погледна склона по който се бяха изтъркаляли. На това място той беше прекалено стръмен, следователно трябваше на друго място да търси удобен път. Обърна се и погледна на изток по тънкото ручейче, което едва-едва църцореше по средата на руслото.

— Нещо затруднява ли те? — запита Хамс.

— Да, трябва да намеря път за горе — нетърпеливо отвърна Джордж. — Може би ще успея да помогна на Вивиън.

— А, да… извинявай, но аз мислих само за себе си, Майстър. Но кажи ми, моля те…

„Едва ли е още жива — мрачно мислеше Джордж. — Но дори и да има най-малка надежда…“

— Ти ще се оправиш — каза той. — Ако се намираше в предишното си тяло, подобна рана щеше да бъде смъртоносна или в най-добрият случай щеше да си инвалид до гроб, но с това същество, нещата стоят съвсем различно. е оздравееш така лесно, както успя да си оформиш новата ръка.

— Дявол да го вземе — изруга отново Хамс, — как само не помислих за това? Какъв глупак съм! Но Майстър, тогава ние напразно сме си губили времето да се убиваме един друг, а? Иначе казано…

— Не! Ако ви беше размазал мозъка, организмът на чудовището просто щеше да го смели и аз щях да бъда убит. Но като изключим подобни отвратителни жестокости, аз съм сигурен, че сме безсмъртни.

— Безсмъртни — повтори Хамс. — Дявол да го вземе, това е нещо съвсем друго…

Брегът започна да се снишава и на едно място, където влажната почва бе осеяна гъсто с камъни, ги посрещна плавно спускане, което имаше напълно преодолим характер. Джордж тръгна към него.

— Майстър… само миг по-късно се обади Хамс.

— Какво има?

— Знаеш ли, ти си прав. Започна да ми се възвръща осезанието… Чуй ме, Майстър, а има ли нещо, което това чудовище не може да прави? Ето например, как смяташ, не бихме ли могли да се съберем отново с едно… както по-рано, а?

— Възможно е — поривът на Джордж бе съвсем естествен. Тази мисъл го занимаваше отдавна, но сега не бе настоен да я обсъжда с Хамс.

Те стигнаха средата на склона.

— В такъв случай — замислено каза Хамс, — това нещо може да се използува и за военни цели, нали? Този, който занесе чудовището във военното министерство, ще бъде обезпечен до самия си гроб.

— Когато се разделим — каза Джордж, — можеш да правиш каквото си искаш.

— Но това не е истинско решение, дявол да го вземе! — отвърна с раздразнение Хамс.

— Защо?

— Защото тогава те могат да намерят и друго същество.

Хамс изрече тези думи, после изведнъж протегна ръце, хвана доста голям камък и го измъкна от леглото му, без Джордж да успее да му попречи. Над него се намираше още по-голям камък, който се разклати и започна да се свлича надолу.

Джордж, който се намираше точно под него, изведнъж усети, че сякаш е прикован за мястото си.

— Много съжалявам… чу гласът на Хамс, в който различи искрено съжаление. — Но ти знаеш, какво е това Службата по Безопасност. Аз просто не мога да рискувам.