Читать «Ято купидони» онлайн - страница 4

Втори купидон, с малко по-светла коса и бебешко сини криле се отмести летейки наляво, с лък насочен към мен. Този път нямаше да им се измъкна.

— Приключвайте вече, грозни малки харпии такива — изкрещях.

Замерих ги с обувката си, тази със счупения ток. Купидоните я избегнаха без усилие. Как е възможно, нещо толкова тантуресто да бъде така грациозно? Видях стрелата да полита от лъка, после почувствах остра болка в гърдите си, над сърцето. После ме обгърна мрак.

Събудихме се с Том в безистена и направихме единственото, което можехме да направим — влюбихме се един в друг. Сватбата беше хубава, доколкото сватбите могат да бъдат хубави. Майките ни седяха на първия ред, гледащи ни сияейки. И двете си признаха, че са подкупили купидоните, но всичко бе завършило добре, заключиха те, усмихвайки се самодоволно.

Отвърнахме на усмивките им: какво друго можехме да направим? Стрели за истинска любов бяха улучили и двама ни. Бяхме влюбени, женени, щастливи, жадуващи отмъщение.

Майка ми е вдовица. Майката на Том е разведена. Сега ни трябва само корумпиран купидон, с апетит за сладкиши.

info

Информация за текста

Laurell K. Hamilton

A Lust of Cupids, 2006

Любителски превод.

Разказът е от антологията „Strange Candy“.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15969]

Последна редакция: 2010-05-09 18:00:00

notes

1

Предходният разказ в сборника е „Търсещите опрощение“ („Those Who Seek Forgiveness“) — бел.пр.