Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 209

Подплашеният цивилен зад контролното табло на танка беше точно толкова малоумен.

А и имперският артилерист на картечницата беше отличен стрелец.

Картечният огън откърти люка от пантите… проникна в кабината на екипажа… и рикошира. Тежката броня беше добра защита и отвън, и отвътре.

Двама оцеляха, но все пак бяха улучени от стрелците, докато изпълзяваха през задния спасителен люк.

— Не беше лошо — каза доволно зареждачът.

— Никак даже — съгласи се стрелецът.

Десет секунди по-късно от танка блъвнаха черни пушеци, после лумнаха пламъци.

Лесният начин за превземането на Колдиез беше отрязан.

Вирунга се запита как ли ще постъпи сега неговият все още неизвестен нападател.

Вероятно пехотинска атака.

Тъкмо това си помисли и Вихман. Но неговата набързо скърпена нападателна част все още се организираше и повечето импровизирани взводове не бяха заели позиции на стартова линия, когато свирките писнаха пронизително.

Приблизително една рота мърморковци пое нагоре по хълма. Веднага бяха изпозастреляни, а останалите потърсиха прикритие. Втора вълна не последва. Вместо това почнаха да издигат барикади по улиците и стрелкови позиции в жилищата.

Великолепно, помисли си Вирунга. Нямаме никакво намерение да контраатакуваме, а ако решат да правят обсада, вероятно ще издържим до пристигането на имперските сили.

Вероятно. И той се зае да подготви онова, което се опитваше да убеди сам себе си, че е неговата артилерия.

На здрачаване Стен и Алекс се бяха притаили на покрива на една от сградите.

По-голямата гравшейна беше скрита сред разрушенията под тях. Товарът й вонеше непоносимо, точно както беше обещал Килгър.

Стен долови възможност да създаде известен хаос.

Кадетите в гравшейните очевидно се опитваха да атакуват Колдиез, сякаш бяха скити, нападащи римски легиони. Шейните им се плъзгаха напред-назад и нагоре-надолу, а стрелците изстрелваха от време на време по някой и друг залп. Точни попадения. Почти всеки път улучваха Колдиез.

Стен изчака да мръкне и включи светлинния мерник на снайпера. Беше доста гадно оръжие, което изстрелваше миниатюрни защитени залпове, които при попадение отваряха в гърдите дупка, голяма колкото да се напъха цяла шейна. Но за разлика от тъканния уилигън, тежкият снайпер имаше модифициран линеарен ускорител за изтласкване на изстрела. Устройството не само осигуряваше точност на стрелбата, но и позволяваше мишената да бъде достигната, ако се скрие зад някоя стена. След произвеждане на изстрела ускорителят му придаваше въртеливо движение в подходящия момент и по този начин той завиваше в необходимата посока зад някой ъгъл.

Стен не се нуждаеше чак от това.

Насочи кръстачката на мерника към пилота на една от гравшейните и го смъкна от седлото. Стрелецът скочи към контролното табло, но също умря.