Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 19
Алън Кол
— Картофите например — вметна Махони. — Никой не яде прегорени картофи.
Вечният император го изгледа недоумяващо.
— Какво общо имат картофите?
Махони само поклати глава и изпи чашата си до дъно. Започваше да се чувства много по-добре. Наля си пак и каза:
— Май изтърсих някаква глупост.
Няколко минути Императорът не отвърна нищо — действаше като автомат. Като използваше пръстите и шепите си като мерки, изсипа в купата следните съставки: щипка лют червен пипер, две щипки сол, пипер, една шепа сушен пелин и фино накълцан хрян. Сложи купата на огромната черна печка. До нея беше поставена бутилка водка, прясно изцеден лимонов сок, половин чашка пъпки от някакъв средиземноморски храст и дървено съдче с масло.
Императорът извади от хладилната кутия една тлъста кокошка и я сложи на металната маса. Взе един нож за обезкостяване, провери острието, кимна доволно и направи първия разрез по дължината на гръбнака. Спря за секунда и каза:
— Позволи ми да споделя нещо с теб, Махони. И ми кажи какво мислиш.
Махони се приведе заинтригувано напред. Може би най-после щеше да разбере защо е тук.
— Запознат ли си със системата Ал-Суфи?
Махони кимна.
— Огромно хранилище на АМ2, освен всичко останало. Около една трета от всичките ни запаси на АМ2 май се намират там, нали?
— Точно за това става дума — потвърди Императорът. — Напоследък получавам съобщения за значително съсредоточаване на таанците в тази зона. Не цялостно и масирано, а постепенно пренасочване на флотилии от един към друг сектор. Улавяме и повишена радиокомуникационна активност от продоволствени кораби.
Махони кимна с израз на професионално разбиране.
— Тези лекета си приличат като две капки вода. Независимо дали са таански, или имперски. Не съблюдават дори най-елементарните правила за безопасност. — Отпи от питието си, замислен над чутото. — И какъв е проблемът? Ако знаем, че възнамеряват да ни ударят, значи наполовина сме спечелили битката още преди изстрелването на първия снаряд.
— Така е — съгласи се Императорът и отново взе ножа, като остави темата недовършена. — Гледай сега какво правя, Йън. Обезкостяването на кокошка е лесна работа, когато знаеш как да го направиш, но ако не знаеш, може да ти се стори голям зор.
Императорът направи внимателен разрез от двете страни на гръбнака, мушна пръсти и изтегли костта. След това нагласи длан върху кокошката и натисна с все сила.
— Виждаш ли какво имам предвид? — попита, докато измъкваше гръдната кост.
— Впечатлен съм — каза Махони. — Но да оставим това. Имам чувството, че вие не сте особено впечатлен от получаваната разузнавателна информация за таанците.
Императорът отиде до готварската печка, запали една от горелките а изсумтя:
— Позна. Но не упреквам разузнавателните служби. Мисля, че таанците замислят нещо съвсем различно.
— Като?
— Ал-Суфи е близо до Дюрер.
— Всички го знаят.
— Ако си представиш, че Ал-Суфи е кучешки крак — продължи Императорът, — Дюрер е палецът.