Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 189

След по-малко от час един от адютантите, който беше кацнал с бойния кораб, откри флотския маршал и му връчи съобщение.

„ЛИЧНО“ от Вечния император. Съобщението беше написано на стария „богомолски“ шифър, който Махони можеше да разшифрова дори с вързани очи в тайфун. И гласеше:

„Стига си си играл игрички, почвай работа“.

Махони смотолеви нещо, свали бойната жилетка, опасана с гранати и патрондаши, подхвърли я на близкия гвардеец и отиде при картите, компютрите и проекциите.

Лейди Атаго удържа на думата си.

Всички боеспособни таански флотилии бяха прегрупирани и насочени към Периферните светове. Тя безжалостно стопяваше резервните и защитните ескадрили бойни кораби в тила и ги хвърляше в боя.

До втръсване се повтаряха едни и същи лозунги, а зловещите риалита бъкаха от излитане след излитане.

Разгромът на Империята беше неминуем.

Но съвсем не беше неминуем за един анонимен таански продоволствен офицер, седнал в тясната каюта на овехтелия си боен крайцер. Накрая той изключи кома, който продължаваше да бълва вдъхновените послания на Съвета, и се вторачи в екраните.

Натисна бутона за общ баланс:

„ЕКИПАЖ: 50% от нужния персонал. 11% с оценка «Обучени». 4% «Обучени на място».

ПРОДОВОЛСТВИЕ: 71% от необходимото за осъществяване на мисии, включително завръщане в базата.

ВЪОРЪЖЕНИЕ: 11% бункерни картечници; 34% тръбни ракети.

СИСТЕМИ: 61% функционални“.

Пред очите му „61%“ потрепна и се смени с „58%“ заедно с изгърмяването на поредната оръжейна система някъде в утробата на кораба поради кумулативното й износване.

Очакваше се риалитата да покажат на живо отлитането на таанците към последното, решително сражение. Атаго не беше толкова глупава, за да го позволи.

В края на краищата не бяха изключени инциденти. А инцидентите имаха изключително деморализиращ ефект дори върху изцяло зомбираното таанско население. Тъкмо затова риалитата не показаха отлитането на онези три чисто нови свръхбойни кораба, които бяха смразили кръвта на Стен.

Единият — заменил изпочуканата вехтория „Форез“ на Атаго — нямаше да участва в нападението.

Другите два щяха.

Единият, „Панипат“, се издигна на двайсет метра над масивната конструкция, преди двата двигателя „Юкава“ да откажат, и за малко да падне и да се разбие. Единствено благодарение на майсторския пилотаж успяха да кацнат без видими увреждания. Все пак незабавните анализи на системата показаха, че от строя са излезли не само двата двигателя, но са увредени и всички останали части. Освен това двигателят АМ2 би постигнал не повече от петдесет процента от капацитетната си мощност.

Липсваха каквито и да било обяснения, освен че и трите кораба бяха скърпени дори по-набързо от обикновените таански бойни кораби. Плюс това в момент, когато всички стратегически материали не достигаха, компромисите бяха неминуеми.

Новите кораби клас „Форез“ изглеждаха страховито само на външен вид. Но вътре в тях нямаше нищо.

Третият кораб, „Горга“, се издигна успешно. След като напусна атмосферата на Хийт, командирът на кораба го превключи заедно с четирите ескортиращи крайцера на АМ2.