Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 188

Махони беше забравил колко боли, когато току-що навлезлият в атмосферата транспортьор изстреля двайсетте си нападателни капсули към повърхността. Беше забравил също така точно колко пъти „долу“ променя местата си, докато капсулата се гмурка към роботизирания насочващ маяк под тях.

Миг преди удара двамата с подофицера се усмихнаха насила един на друг: демек, свикнали сме с тази гадост. Никой от двамата не си даде сметка, нито им мина през ума до каква степен усмивките им напомнят озъбването на мъртвец когато совалката се стовари в обичайното полуупрявляемо кацане-катастрофа. Полуупрявляемо означаваше под петдесет процента намалена работоспособност вследствие на нараняванията при кацането.

Миниснарядите експлодираха и стените на капсулата зейнаха. Ремъците се разкопчаха, Махони грабна уилигъна и се запрепъва през отломките на Кавит.

Имаше най-различни съобщения относно благородните изявления от сорта на „Завърнах се“ или „Laffayette nous arrivons“, направени от Махони, щом ботушите му докоснаха повърхността. Всички до едно бяха чисти лъжи.

Първото му подмятане беше:

— Бях забравил колко гадно вони този шибан свят… Залегни!

И Махони задъвка пясъка, когато ракетата изтрещя на няколко метра от тях.

Първа гвардия беше удостоена с „честта“ да бъде първата, кацнала на Кавит с Махони. Години преди това дивизията беше ликвидирана — когато бе защитавала Кавит при избухването на Таанската война. Само шепа волнонаемни, офицери и механици бяха евакуирани при отстъплението по личните заповеди на Вечния император. Използваха ги като ядро при попълването на частта със свежа кръв, след което отново ги пратиха на предна линия.

Махони смяташе, че заслужават „привилегията“ да се реваншират. Преценката му може би беше необосновано оптимистична. Имаше само десетина гвардейци, стъпвали на Кавит — смилането на таанците беше смляло и дивизията. А и все още не бяха приключили с обучението на новобранците след Наа.

„Честта“, която всички обгорели в сраженията бойци биха предпочели, беше да ги върнат в някое приятно кътче на Първичен и да си изкарат поне половин век гарнизонна служба на някой курортен свят. Само броени секунди след първите „фиууу-тряс“ покрай ушите му дори най-възторженият новобранец вече предпочиташе тази алтернатива.

Но гвардията продължи кръвопролитното настъпление към град Кавит. Сраженията изтриха срама от предишното поражение — сега дивизията имаше пълно въздушно и пространствено превъзходство и неограничено количество въоръжение и муниции.

Не че таанските защитници капитулираха. „К’ако мит’р“ на техния език означаваше едновременно „предавам се“ и „не съществувам“.

Повечето от тях предпочетоха тъкмо това — да се сражават до последен дъх и накрая да се самоубият с граната или да се пронижат с импровизирано копие. Махони видя как, след като беше обкръжен, един набит таански редник чукна една граната в земята и я пъхна под каската си. И за него, и за заобиколите го омърляни гвардейци последвалата експлозия беше най-добрата шега за деня.